Реквием
От последните къшеи българско мое небе, там, където държал е бесът месечината в зъби, тишината се спуска над вечното старо селце и аз стискам клепач, за да види по-ясно умът ми как пустее мегданът...
Категория: поезия
Стихове на Пламен Сивов
Live Piano Sessions #3 – “Дете”
“Дете” – музика, текст: Пламен Сивов Пиано: Самуел Ефтимов Вокал: Пламен Сивов *** Прозорец, пълен с планина, а до прозореца – икона. Една горчива тишина, която обещава много. Детето вика своята душа: “Къде била...
Live Piano Sessions #3 – “Зимен дъжд”
ЗИМЕН ДЪЖД Музика, текст: Пламен Сивов Как би се спуснал този зимен дъжд по грапавата буза на пейзажа… Той чака само нашето „ела!“, а просто няма кой да му го каже. Отдолу в ноемврийската...
Live Piano Sessions #2 – “Луна и път”
ЛУНА И ПЪТ Музика, текст: Пламен Сивов Луна и път – забравена причина да бъдеш тук или пък да заминеш. Небе и хляб – достатъчно начало. Не храни чужди богове единственото мое тяло. И...
Дете
Прозорец, пълен с планина, а до прозореца – икона. Една горчива тишина, която обещава много. Детето вика своята душа: “Къде била си тези зими? С какви очи съм те познал, когато още нямах име?”...
Приказка за царя
Болен е царят – на умиране. Короната сваля, от балкона се взира към пътя, където сред пепел и прах, прах и пепел, вестоносец лети и се мръщи небето. Болен е царят – верни бяха...
Недължимо
Колко кратък е пътят до последната гънка на пустия плаж, до последния връх, до предела на всичко, което ще видя. Повърви още с мен, обич моя, не поглеждай назад, че от тази минута нататък...
Ръцете ти
Ти каза: искам да сънувам теб. И зимата отстъпи към високото. Преди да падне старото небе, дали успях ръцете ти да стопля? Ти каза: тишината няма цвят, но нека щъркелът криле в гнездото свие....
Memento
Както старата улична котка помни своите зими, пазя всеки отделен пейзаж, в който сам се рисувах. Все по-никъде будят ме сутрин словата на старци без име, но сърцето не вярва в предумишлена святост, изповядана...
Право на ползване за вечни времена
(по Закона за местните данъци и такси) Нагазиха бъбриво през вълмóто на гробовете брадясали, препъвайки се в плочи с кратки имена и простички фамилии. Чернееха прегърбени жениците като мъниста, разпилени сред мъглата. Подпрян на...
Река
Не съм река и брегове не са ми нужни, но ти ми каза: Остани. На север дълго аз вървях, ти цялата си южна и всеки сняг пред тебе се топи. Каква вода да избера?...
Фонтан в дъжда
Сини струи, мокри въженца над земята размята дъждът. На града във бетонните менци се излива чиста вода. И площадът за миг опустява ‒ от дъжда бягството не е срам. И остават дъждът и фонтанът,...
Преводи на английски | Plamen Sivov’s poetry in English
Преводи на Диана Стефанова Winter Rain | Зимен дъжд Oh, how this winter rain would glide along, descending down the landscape’s bristly curves… It’s waiting just for our “Come on!”, but simply, no one’s...
Преводи на полски | Płamen Siwow – wiersze wybrane
Преводи на Dorota Trela Emigrant – Biały obłoczku | Емигрант (Облаче ле бяло) Wyruszałem, chyba z tysiąc razy – czy pod wieczór, czy wśród rannej mgły… Gitara mоja i jej zimne struny, piosenki, których nie...
Душа
Тя заспива и слуша от върха на живота нещо тайно за мене, нещо свое отвъд. И светът се подрежда и мъдро, и кротко – ето ти корени, ето ти кости, ето ти плът. Тя...
Сливен
Една съвсем предотвратима вечер, зачената невинно, като звук. Едно последно тръгване – от тук до хоризонт, до раждане и по-далече. Ухае на палта и пресен дим, скимти дете. Тъмнеят стари църкви, ръми… Денят изпраща...
***
Не, не свършва пътеката с връх, катерачо, пределът е другаде – на върха щом застанеш, внезапно обръщат се ролите и ронлив става въздухът, а пътеката – разредена. Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници...
Септември
And the people who love me still ask me “When are you coming back to town?” And I answer quite frankly “When they stop building roads And all God needs is gravity to hold...
Натюрморт
Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...
Среща
Попитахме веднъж един мъдрец щастлив ли е, когато гледа бора. А той замери ни със шепа пръст, усмихна се и кротко заговори: – Живея със тревичка във уста. През къщата ми ручеят минава. Мълчах...
