Категория: поезия

Стихове на Пламен Сивов

Дървото на Юда

Музика, текст: Пламен Сивов Вечер е толкова праведно, вечер – тревичка в уста. Долу – кервани от стъпки, горе – пасхална луна. Сутрин – кафе и екрани. снимки с котки и острови. Кой ли...

Реквием

От последните къшеи българско мое небе, там, където държал е бесът месечината в зъби, тишината се спуска над вечното старо селце и аз стискам клепач, за да види по-ясно умът ми как пустее мегданът...

Live Piano Sessions #3 – „Дете“

„Дете“ – музика, текст: Пламен Сивов Пиано: Самуел Ефтимов Вокал: Пламен Сивов *** Прозорец, пълен с планина, а до прозореца – икона. Една горчива тишина, която обещава много. Детето вика своята душа: “Къде била...

Дете

Прозорец, пълен с планина, а до прозореца – икона. Една горчива тишина, която обещава много. Детето вика своята душа: “Къде била си тези зими? С какви очи съм те познал, когато още нямах име?”...

Приказка за царя

Болен е царят – на умиране. Короната сваля, от балкона се взира към пътя, където сред пепел и прах, прах и пепел, вестоносец лети и се мръщи небето. Болен е царят – верни бяха...

Недължимо

Колко кратък е пътят до последната гънка на пустия плаж, до последния връх, до предела на всичко, което ще видя. Повърви още с мен, обич моя, не поглеждай назад, че от тази минута нататък...

Ръцете ти

Ти каза: искам да сънувам теб. И зимата отстъпи към високото. Преди да падне старото небе, дали успях ръцете ти да стопля? Ти каза: тишината няма цвят, но нека щъркелът криле в гнездото свие....

Memento

Както старата улична котка помни своите зими, пазя всеки отделен пейзаж, в който сам се рисувах. Все по-никъде будят ме сутрин словата на старци без име, но сърцето не вярва в предумишлена святост, изповядана...

Право на ползване за вечни времена

(по Закона за местните данъци и такси) Нагазиха бъбриво през вълмóто на гробовете брадясали, препъвайки се в плочи с кратки имена и простички фамилии. Чернееха прегърбени жениците като мъниста, разпилени сред мъглата. Подпрян на...

Река

Не съм река и брегове не са ми нужни, но ти ми каза: Остани. На север дълго аз вървях, ти цялата си южна и всеки сняг пред тебе се топи. Каква вода да избера?...

Фонтан в дъжда

Сини струи, мокри въженца над земята размята дъждът. На града във бетонните менци се излива чиста вода. И площадът за миг опустява ‒ от дъжда бягството не е срам. И остават дъждът и фонтанът,...

Душа

Тя заспива и слуша от върха на живота нещо тайно за мене, нещо свое отвъд. И светът се подрежда и мъдро, и кротко – ето ти корени, ето ти кости, ето ти плът. Тя...

Сливен

Една съвсем предотвратима вечер, зачената невинно, като звук. Едно последно тръгване – от тук до хоризонт, до раждане и по-далече. Ухае на палта и пресен дим, скимти дете. Тъмнеят стари църкви, ръми… Денят изпраща...

***

Не, не свършва пътеката с връх, катерачо, пределът е другаде – на върха щом застанеш, внезапно обръщат се ролите и ронлив става въздухът, а пътеката – разредена. Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници...

Септември

And the people who love me still ask me „When are you coming back to town?“ And I answer quite frankly „When they stop building roads And all God needs is gravity to hold...

Натюрморт

Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...