Ръцете ти

Ти каза: искам да сънувам теб.
И зимата отстъпи към високото.
Преди да падне старото небе,
дали успях ръцете ти да стопля?

Ти каза: тишината няма цвят,
но нека щъркелът криле в гнездото свие.
Разглеждах дълго празния си свят
И не намерих дом, във който да се скрия.

Ти каза: вече пълен е светът,
обичай ме и чуй – животът ни се смее!
И тръгнахме с една зора на път,
омекнали от близост и доверие.

Ти каза: искам да сънувам теб.
И зимата отстъпи към високото.
Преди да падне старото небе
дано успях ръцете ти да стопля.

Музика, текст: Пламен Сивов