52 ГОДИНИ САН ШАНЖМАН (без промяна)

Как бихте се почувствали, ако някой нарече детето Ви “чудовище”? А ако детето Ви е бебе и е с физическо увреждане?

А как бихте се почувствали, ако Ви кажат, че въпросното бебе-чудовище може да бъде убито от Вас без особени правни последици?

Ако смятате, че това е невъзможно (вече) в България, жестоко се лъжете. Децата с увреждания са наречени “чудовища” и на убийството им се гледа снизходително не къде да е, а в действащия Наказателен кодекс. Член 121 гласи: “За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.”

Дъщеря ми ми обърна внимание върху този текст по повод наш разговор за дискусиите около новия Закон за социалните услуги и притесненията на мнозина родители. Научих също и повода, по който този действащ текст е попаднал в полезрението ѝ – скорошна съдебна практика по повод убийство на новородено. Без да навлизам в (ужасяващите) подробности: бебето е убито веднага след раждането от бащата по особено жесток начин. Убиецът е осъден с доживотна присъда, но по време на процеса защитата се е позовала на въпросния член от НК, за да поиска по-лека присъда (пробация). Тъй като не е било доказано, че бебето е било “с чудовищен вид”, родителят съответно е понесъл най-тежкото наказание.

Нека обобщим: ако в качеството си на родител убиете здраво бебе, може да лежите до живот. Ако бебето е с някакво физическо увреждане, най-вероятно няма и да помиришете затвор. Това казва нашият закон. Текстът е от 1968 г. и е изменен само веднъж през 2005 г., когато е добавена възможността за пробация (допълнително е олекотена възможната присъда). Тоест, от 1968 г., през 2005, та до сега никой (разбирай: юристи, организации за защита на децата, организации на хора с увреждания, общественост, медии, изследователи, правозащитници, омбудсмани) не е намерил за необходимо: 1) да постави чисто езиковия и морален проблем с термина “чудовищен вид” и 2) да обърне внимание на непропорционално лекото наказание за убийство на такива бебета.

Каква е философията зад този член от НК? Очевидно се презумира, че “чудовищният вид” на едно бебе е потенциална причина за афектирано решение и действие от страна на майката или бащата. Да оставим настрана невъзможността за обективно измерване на “чудовищността” и попадането ѝ изцяло в субективната сфера (за някой неопитен родител едно малко по-сбръчкано или недоносено бебе би могло да изглежда чудовищно). Но възможно ли е афектът от външния вид на едно дете (“рожбата”, по точния мил израз на закона) да бъде смекчаващо вината обстоятелство? И ако признаваме малформациите за легитимна причина за афект и съответно по-леко наказание при убийство на бебе, с какъв аргумент бихме се спрели да не приложим същия принцип и при убийство на възрастен с “чудовищен вид”, разбирай човек с увреждане?

Има нещо дълбоко шизофренично в способността ни да се позоваваме на “традиционни ценности” и “пословичната любов на българина към децата” и в същото време да пазим 52 години подобен текст в един от основните си закони. Да го пазим и да си го допълваме, да си го ползваме със здраве и без угризения. И нека подчертаем дебело – този текст не е приет под натиск от норвежци и НПО-та, нито е бил финансиран от Сорос. Не, сами сме си го сътворили. Той не е част от прието ново европейско законодателство. Наричаме децата си с увреждания “чудовища” на свои собствени (традиционни?) основания. И това, че този срамен текст не прави впечатление на никого и за него никой не пише становища и не предизвиква дебати, също е наша собствена заслуга, с която можем да се гордеем. И да спим спокойно. И не знам дали има деца с чудовищен вид, но този наш спокоен сън със сигурност има.