52 ГОДИНИ САН ШАНЖМАН (без промяна)

Как бихте се почувствали, ако някой нарече детето Ви “чудовище”? А ако детето Ви е бебе и е с физическо увреждане?

А как бихте се почувствали, ако Ви кажат, че въпросното бебе-чудовище може да бъде убито от Вас без особени правни последици?

Ако смятате, че това е невъзможно (вече) в България, жестоко се лъжете. Децата с увреждания са наречени “чудовища” и на убийството им се гледа снизходително не къде да е, а в действащия Наказателен кодекс. Член 121 гласи: “За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.”

Дъщеря ми ми обърна внимание върху този текст по повод наш разговор за дискусиите около новия Закон за социалните услуги и притесненията на мнозина родители. Научих също и повода, по който този действащ текст е попаднал в полезрението ѝ – скорошна съдебна практика по повод убийство на новородено. Без да навлизам в (ужасяващите) подробности: бебето е убито веднага след раждането от бащата по особено жесток начин. Убиецът е осъден с доживотна присъда, но по време на процеса защитата се е позовала на въпросния член от НК, за да поиска по-лека присъда (пробация). Тъй като не е било доказано, че бебето е било “с чудовищен вид”, родителят съответно е понесъл най-тежкото наказание.

Нека обобщим: ако в качеството си на родител убиете здраво бебе, може да лежите до живот. Ако бебето е с някакво физическо увреждане, най-вероятно няма и да помиришете затвор. Това казва нашият закон. Текстът е от 1968 г. и е изменен само веднъж през 2005 г., когато е добавена възможността за пробация (допълнително е олекотена възможната присъда). Тоест, от 1968 г., през 2005, та до сега никой (разбирай: юристи, организации за защита на децата, организации на хора с увреждания, общественост, медии, изследователи, правозащитници, омбудсмани) не е намерил за необходимо: 1) да постави чисто езиковия и морален проблем с термина “чудовищен вид” и 2) да обърне внимание на непропорционално лекото наказание за убийство на такива бебета.

Каква е философията зад този член от НК? Очевидно се презумира, че “чудовищният вид” на едно бебе е потенциална причина за афектирано решение и действие от страна на майката или бащата. Да оставим настрана невъзможността за обективно измерване на “чудовищността” и попадането ѝ изцяло в субективната сфера (за някой неопитен родител едно малко по-сбръчкано или недоносено бебе би могло да изглежда чудовищно). Но възможно ли е афектът от външния вид на едно дете (“рожбата”, по точния мил израз на закона) да бъде смекчаващо вината обстоятелство? И ако признаваме малформациите за легитимна причина за афект и съответно по-леко наказание при убийство на бебе, с какъв аргумент бихме се спрели да не приложим същия принцип и при убийство на възрастен с “чудовищен вид”, разбирай човек с увреждане?

Има нещо дълбоко шизофренично в способността ни да се позоваваме на “традиционни ценности” и “пословичната любов на българина към децата” и в същото време да пазим 52 години подобен текст в един от основните си закони. Да го пазим и да си го допълваме, да си го ползваме със здраве и без угризения. И нека подчертаем дебело – този текст не е приет под натиск от норвежци и НПО-та, нито е бил финансиран от Сорос. Не, сами сме си го сътворили. Той не е част от прието ново европейско законодателство. Наричаме децата си с увреждания “чудовища” на свои собствени (традиционни?) основания. И това, че този срамен текст не прави впечатление на никого и за него никой не пише становища и не предизвиква дебати, също е наша собствена заслуга, с която можем да се гордеем. И да спим спокойно. И не знам дали има деца с чудовищен вид, но този наш спокоен сън със сигурност има.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 − six =