Дете

Прозорец, пълен с планина,
а до прозореца – икона.
Една горчива тишина,
която обещава много.

Детето вика своята душа:
“Къде била си тези зими?
С какви очи съм те познал,
когато още нямах име?”

Детето вика своята душа:
“Къде си, мое лястовиче?”
Прегръща думите снегът
и става леко, става тихо.

Прокапва зимната лоза.
Детето търси свойто лято,
където всичко е “сега”
и няма “вчера” и “когато”.

Зад него пламват всички градове
и достолепните им жители.
Дали ще може да прости
на нас, които го обичахме?

Прозорец, пълен с планина.
Пейзаж от смях и от забрава.
Душа, изгубена в снега –
тя просто хукна да играе…

Прозорец, пълен с планина.
Пейзаж без край и без причина.
Детето вика своята душа
и няма никой.
Няма никой.

Музика, текст: Пламен Сивов

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

nine − five =