Ако те срещна някога отново

Ако те срещна някога отново –
в сезона за заселване на облаци,
в сезона за изгаряне на кораби –
ще ме обикнеш, рани ще притихнат,
ти само не забравяй да ме имаш,
ако те срещна някога отново.

Ако те срещна някога отново,
лицето ми крило на ангел ще одраска,
в ръцете ми молитви ще накацат –
да ни опазят, покрив да ни бъдат –
да надживеем всяка своя зима.
Ако те срещна някога отново.

Ако те срещна някога отново,
ще бъда тъмен остров и мълчание.
Какво ли само няма да си кажем
във утрото – измамно просто,
веднъж повярвали в небе и къща?
Ако те срещна някога отново.

Ще те дочакам, ще те измълча до дъно,
без сънища за край и за спасение,
пред любовта ти – покорител на подземия.
Ще имам бели знамена тогава,
ще имам кръст,
дърво на хълм,
живот наоколо
и тебе.

Ако те срещна някога отново.

Музика, текст: Пламен Сивов