Категория: поезия

Мистагогия by Plamen Sivov ENGLISH VERSION >>> Една жена… като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги… (Лука 7:37) Нозете...

Никой грях не е бил толкова бял, Нощ не зная такава гореща, ни тела – тъй забравили всичко, що е шепнал грижливият разум и зовяла съвестта на сърцето. (… Първо захвърлихме думите. Те се...

С очи на ангел ли прогледнах, тъй отвисоко, тъй добре? Смутих до смърт душата бедна. Видях от ясното, от тясното небе как долу, в падналия свят сред дим и блудни песнопения в забравени квартални...

През този град, от залези олющен блуждаят като прах предимно мъртви хора. Животът им ги чака сред тополите и губи сетни сили от умора. Пред вашите огнища зъзнех, за жив човек до кръв разпитвах,...

Oпасно е да стоиш на този бряг, където спомените мирно се разбиват във краката ти, където пясъкът хрущи – елмазен – от неясни блянове и от водата за игра в дълбокото подмамват те делфини....

Черен е негърът. Лепне джазът по пръстите, лъска топлото злато на сакса, дълго целува дебелите устни – Носи спомен неясен за полята памукови, за товарния влак, който тича на юг – към дома, към...

Нощта вали. И тъмните й капки са сълзите на разума угасващ. Грехът заспал е някъде в дълбокото, но виждам как крилете му порастват, за да политне с тях в съня ни неспокоен като граблива...

По залезно време на изток, безшумно отплава червената слънчева ладия, на топли вълни вечерта се разлива над силни и слаби, над стари и млади. Събрали водите на снощния дъжд прииждат реките на днешните мисли...

Отменят се всички пророчества до първото Второ пришествие. Все някак дотам ще я караме, после ще дириме лесното. Щом пламне фитила на слънцето от студ вече не ще се оплачем. „Страшното мина“, ще кажем,...

Все някога светът ще се подпали като препълнен пътнически самолет и с тъжно соло ангелски тромпет ще възвести началото на края Коланите тогава отпуснете, спомнете си блаженството да дишаш; аз в черната кутия на...

Има дни – небето се дави в дъжда високо отровена птица се вие и вика После – гръмотевична буря! Мрежи от мълнии. Градът – уж случаен и малък, а хотелите – пълни. На простора...

Душата ми плаче за храм. На камъни остри по пътя си стъпих И бликна от раните кръв – като миро. Сърцето ми стана елейно кандило, ръцете ми – свещи, умът ми – тамян, всеки...

Зеленото на сутрешни поляни и синьото на северно небе тук веч не спорят: стара тишина грижливо ги люлее в слънчеви лъчи и ги осмисля с лекота. А палавникът-вятър, рушител-присмехулник на покоя, от векове не...

хлябът ядоха, виното пиха и всички се спасиха. за мен останаха трохи и сухи чаши. ще помета след тях, паниците и пода ще измия, а после ще поседна да почина. спомнете си и моя...

двамата разпънати мълчат. навярно слушат вятъра, горещия – той носи прах и пясък от пустинята и щедро пълни раните. разбойници-крадци. от всичките богатства на света да ти остане гвоздей в шепата! змия чертае въпросителни...

капките в градината просветват след дъжда звездите са усмихнати в мократа трева – зелени пръсти – впиват свойте корени тревите всеки шум се дави във бунара на нощта, до мирен ангел при нозете и...