нощта вали

Нощта вали. И тъмните й капки
са сълзите на разума угасващ.
Грехът заспал е някъде в дълбокото,
но виждам как крилете му порастват,
за да политне с тях в съня ни неспокоен
като граблива нощна пеперуда,
да свива какавиди във душите –
непожелан, но никога прокуден.

Мракът тича край дървото,
гони своята опашка
и петите му накъсват
на парцали тишината.

Очите – нощни стражи –
ще бдят в нощта безлунна
над разум безсърдечен
и над сърце безумно.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eleven + 19 =