никой грях

Никой грях не е бил толкова бял,
Нощ не зная такава гореща,
ни тела – тъй забравили всичко,
що е шепнал грижливият разум
и зовяла съвестта на сърцето.

(… Първо захвърлихме думите. Те се свлякоха леко в краката ни,
в миг се превърнаха в саламандри горчиви, навред се разбягаха.
Зад колоните каменни плахо надзъртаха – мъдро чакаха огъня,
сигурен като мълния, да избухне в отровно зелено
и подпали всяко стръкче живот помежду ни).

Спомних си късната вечер, на метрото последната спирка,
аз и ти – непонятно пияни, пеем “Отче наш” на черковнославянски,
а заспалият Лондон насън разпилява прочетени вестници.
Гласовете ни любят се в коридорите пусти
и събуждат ненужните просяци, но не срещат разбиране –
само тъга по нещо неведомо.

(…Aз знам вкуса на самотата. Мълчанието слепва здраво устните
за дни, за месеци – и от улегналото неговорене
езикът бавно дестилира невидимите капчици).

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *