Двойно гражданство

Държавата на другия живот
невидимо и кротко съществува
през девет океана за преплуване
и през един – за търсене на брод.

До нея се достига за столетия.
Или за колкото да коленичиш.
Там всички думи идват от “обичане”,
там стрелят само с водни пистолети.

И светло е, и няма ясна граница
между това да полетиш или да тръгнеш,
между копнежа по море или по хълмове,
между следите на стопани и на странници.

Пресичаш бездната, надясно покрай парка,
към изворчето после се обръщаш
и стигаш до Йоановата къща.
Нататък са Лука, Матей и Марко.

А радостта се стича от улука,
децата с нея плискат се и кихат,
тук учените спорят в стихове,
поезията е най-точната наука.

Дворовете, саксиите със люляк,
един човек по слънчев лъч се връща…
Тук новината винаги е същата –
за Онзи Някой, Който ни възлюби.

Ухаят в здрача топлите комини
на всички горски билки едновременно.
Небето тук със нас е бременно,
животът ни насън докато мине.

Родилната му пот се стича леко –
единствената разрешена пот
в държавата на другия живот,
в родината на мъртвите поети.

И вярваме в отвъдната страна,
ловим вълните й, но радиото крием.
А тя е тук. Отвъдните сме ние –
и всъщност има прошка във това.

По празник скупчваме се за печат и вход
във църквите – небесните посолства –
за хляб и вино, виза и охолство
в държавата на другия живот.