обзети от есен…
Обзети от есен, дърветата плачат
и в жеста покаен на падащи листи
изповядват своето лятно неистовство,
свойта слънчева недостатъчност.
“Дърветата нямат причина за горест”,
шепнат капките, мокрят стъклото
и зелени илюзии рукват
в тъмните зеници на прозореца.
