Оставане

Очите ти са влажни, генерале
и чашата в ръката ти трепери.
Усещам как в окото ти люти
умората на трудното доверие.

Поемам този поглед като длан.
Ти чакаш нещо с пушечно търпение,
ти искаш да говорим за любов.
Благодаря ти. Запознат съм със идеята.

И тази битка явно съм проспал –
жената, дето все към тебе слизаше.
Мъжът заби в душата й пирон,
на който вечер си окачва ризата.

Мъжът сега е лош, не го търси,
не слагай във ръцете му ножове,
макар че вижда по-добре – уви,
той знае как да пази свойта кожа…

Как газихме през болка и бодил,
как търсихме пътеката към храма…
Но стигнахме до селски магазин
със надпис: “Хляб и вино няма”.

Изгубихме войната, генерале.
Сега сме само скитници в пустиня.
Един от нас ще стигне до вода.
Един от нас ще легне кротко в тинята.

Един за всички. Колко си горчим!
И колко лесно беше да замина.
Ала не бой се – ще остана, генерале,
с едно оставане – като лавина.