Реката

На В.

Там далече отвъд, преди трийсет мъгливи години –
там течеше реката с отпуснати мускули мътни.
Ние бяхме децата от двата й хлъзгави бряга –
боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се къпеха.

Бързо свърши измамният мед от бурканчето стъклено,
но веднъж настървен, досега съм облизвал капачката.
Моя алчна душа, обади се, извикай от ниското –
да докопам гласа и щуреца виновен да смачкам.

Оправдан да си тръгна, да забравя как мятахме камъни
в онова, дето тежко и страшно заседна в камъшите,
как пристъпихме после с души изподрани и празни
и познахме с очите си детски горчилката мъжка.

Помня краткото наше мълчание, плахата стража
край детето, което без звук от водата изплува.
Нещо в нас се събуди, а после се срина прекършено.
И пораснахме. И реката повлече ни другаде.

…И сега сме високи и шумни. Току над главите ни
се поклаща спокойно небе – като синия гръб на удавник.
Но потръпвам, защото отдолу, в камъша на дните
упорито клечи онзи смахнат щурец. Да разказва.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fourteen − five =