Старата църква

Защо ли ме натири лудата коприва
през жегавия двор на тази стара църква?
И днес не мога да избягам от страшното й пладне
До днес ръждясалия шип на купола
не смогнах от гърдите да изтръгна

Светците се разхождат по стените
в носии български, с потури и навуща
и смеят се, и молят се наужким…
Не търся техните молитви
не искам да ги гледам, да ги слушам.

Предателски сами сме, но как да се помоля?
Та всичко тук е само стара котва,
заседнала в подмолите
на бързата река от празници и делници
Копривата в пръстта със коленете тъпча аз – син блуден и осиротял,
Пред мене буренясват гробове на свещеници.

Ще се прослави ли и тази пръст?
Отдавна са стопени всички свещи.
Тури му пепел, не, тури му кръст!
Но тишината иска да се въплъти
и да ми каже нещо.

И чувам как простенва цяла
църквицата, и иска да те пита, Боже,
Иисусе Христе:
Бил ли си тук или сега се криеш?
На царския престол
превита бабичка постлала Ти е овча кожа –
да ти е меко, като слушаш литургията.

От кандилата мътно се чернеят
мухите-мъченици, удавени във олио
така невинността се дави в топлата ти мъдрост
и аз, убогия,
сам търся въглен да опаря свойте устни:
по-празно място няма на света
от храма, който си напуснал.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 − eleven =