Бай Ганьо в църквата

ъбрали се бяхме старата дружина след неделна литургия в Жълтото кафе – да си побъдем още някое време заедно, а и да си побъбрим за делата църковни. Нещо се бяхме умълчали, когато Ристиянчо се обади:

– Абе, вие чухте ли каква я свършил бай ви Ганю в Н-во?

– Казвай, казвай! – оживихме се всички.

– Имало церемония по повод първата копка на нов храм. Дошло градоначалството, местни депутати, политици, гражданство, духова музика – феерия в градската градина! И целият Свети Синод бил там. Не щеш ли обаче, завалял страшен дъжд, гражданството се разбягало и пред първата копка останало само градоначалството (кмета), дядовците от Синода и малко сеирджии с чадъри. Копнал кметът с мотиката в калта, както си му е реда и пльоснали в дупката първия камък на бъдещия храм. Владиците изпели там нещо – «на многая лета», например – и тъкмо щели да хукнат към сушинка, когато Н-ският владика, домакин на тържественото начинание, се изправил величествено пред калната дупка с камъка и поискал да държи реч. Освен реч, държал в ръка и бутилка шампанско. Речта била горе-долу следната: «Събрали сме се тук да осветим строежа на нова църква. А какво е Църквата? Кораб на спасението. А как се освещава нов кораб? С шампанско!» – и – бух! – треснал бутилката в камъка. Шампанското пръснало на всички страни и обляло с пяна и без това мокрите вече официални лица.

Настанала кратка конфузна тишина, в която членовете на Светия Синод с неудобство захванали да пристъпят от крак на крак, сякаш да се отлепят от бавно поглъщащата ги кал…

Ристиянчо млъкна; и ние мълчахме две секунди, представяйки си подробностите на сценката, а после му се нахвърлихме с въпроси: Ама това вярно ли е? Кой ти го каза? Хайде бе – с бутилката в дупката, а? – но внезапно един от нас се сети нещо и повиши глас:

– Я чакайте малко! А къде беше бай Ганю в тази история?

Ристиянчо ни погледна ухилен и рече:

– Ех, ама и вие! Цялото богословие сте изръшкали, една проста алегория не можахте да разберете!