Богословие за тригодишни

oc05_002През зимата на 2001 г., в продължение на няколко дни, с моята дъщеря Павла, тригодишна, проведохме богословски разговори, чието съдържание реших да запиша – не само заради евентуални бъдещи сантименти, но и защото разговорите бяха искрено вълнуващи и за двама ни.

Сътворение, грехопадение

Много отдавна, когато мама и татко не били още родени, и дори баба и дядо не били още родени, на света нямало нищо. Нямало земя, по която да се ходи, нямало слънце, което да свети, нямало хора, животни и дървета. Всичко било тъмно и в тъмното живеел Боже.

– И го било страх?

– Боже искал да направи хора, обаче знаел, че те не могат да живеят на тъмно. Затова първо Боже направил светлината. Много му харесало, като станало светло, и си казал: “Добре, че направих светлината, защото на тъмно нищо не се виждаше и нищо нямаше да направя”.

Когато станало светло, Боже си казал: “Хората трябва да ходят по нещо твърдо, иначе ще паднат”. Затова направил земята, а после и водата, за да могат да пият хората. Понеже Боже знаел, че хората пият много вода, той направил много морета, за да им стигне водата за много време. После Боже направил всички дървета и покрил цялата земя с трева. Станала много хубава гора, но било много тихо вътре, защото нямало никакви животни.

Боже си помислил: “Хубаво ще е да направя и малко животни, за да не му е скучно на човека”. Затова направил птички, за да пеят, крави – да дават мляко, кучета – да пазят, и после всякакви други животни.

В гората станало много хубаво. Птичките пеели, зайчетата се прескачали, овцете и кравите хрупали трева и всички чакали Боже да направи човека, за да си играят с него и да го слушат.

Най-после Боже си казал: “Всичко вече е готово и мога да направя човека”. Той взел малко пръст и направил от нея едно човече от кал. Направил му глава, ръце, крака и то станало много красиво. Животните били насядали около Боже, докато той правел човечето, и постоянно викали “Браво, много хубав човек стана!”.

Най-накрая Боже взел човечето в ръце, духнал върху него, то се съживило, почнало да мърда и се превърнало в човек.

Всички животни се развикали от радост, започнали да скачат. Кравите мучали, агнетата блеели, кучетата лаели, птичките чуруликали. Човекът станал и веднага почнал да си играе със животните. Той бил най-умният от всички и измислял на какво да си играят, затова животните го слушали и много го обичали.

– Ама човекът как се казвал?

– Адам се казвал. Той бил мъж.

– Адам? Много хубаво име.

– Хубаво. Боже му го измислил.

Адам и Ева живеели в рая при Боже много време. Играели си със животните, говорили си с Боже. Било им много хубаво. Те били като деца, а Боже им бил като мама и татко.

Само че Адам и Ева започнали да не слушат, правили пакости и бели. Боже много искал те да бъдат добри и послушни, но Адам и Ева станали лоши. Накрая Боже се натъжил много, изгонил ги от рая и казал: “Никога не се връщайте тука”.

Боже сложил една голяма врата на рая, заключил я, а после взел целия рай, та го качил на небето. Само който е добър може да живее там. Даже сега в рая живеят много добри хора. Има и деца. Всички, които живеят в рая, са приятели на Боже.

Нравствено богословие

– Ти приятел ли си на Боже?

– Много искам да съм му приятел.

– Боже много се радва, когато сме добри и послушни. Ако сме лоши, Боже става тъжен.

– А той откъде знае дали съм добра?

– Той винаги гледа от небето. Освен това той праща ангелчета при всяко дете. Ангелчето те пази и гледа дали си добра. Ако си добра, то казва на Боже: “Днес Павла беше много послушна и изобщо не се е карала с мама и татко”. Боже почва да се смее от радост и казва: “Значи Павла ми е приятелка!”.

– Ами ако не съм слушала?

– Боже се натъжава, става му много мъчно и иска пак да станете приятели. Ако му се помолиш и обещаеш, че повече няма да правиш така, пак можете да станете приятели.

– Боже обича ли ме?

– Много те обича.

– А защо не ме целува?

– Той те целува като заспиш, а през деня те целуват мама и татко, а Боже гледа и се радва.

– Ти молиш ли се на Боже?

– Разбира се.

– И какво му казваш?

– Казвам му, че го обичам и го моля да ни пази всички – и тебе, и мама – да не сме болни, да не се караме, да се обичаме винаги.

– Ами аз сега като съм болна и имам температура, и ме боли гърлото, ти молиш ли се?

– Моля му се да те излекува.

– А той кога ще ме излекува?

– Не знам. Може днес, а може и утре. А сега си изяж яденето, за да оздравееш по-бързо.

– Ама защо да го ям? Нали Боже ще ме излекува? Той нали е добър?

– Той е добър, но не е глупав. Той знае, че малките деца трябва да ядат и чак когато види, че слушат и си изяждат всичко, тогава им помага да оздравеят.

– А ако Боже беше глупав, какво щеше да направи? А ти като си бил малък, и ти ли обичаше Боже?

Пост, причастие

Като взимаме причастие, сутринта не ядем нищо. Така правят децата. Големите обаче се приготвят повече и не ядат месо три дни, даже повече, и чак тогава отиват да вземат причастие.

Свещеникът дава хлебче на децата, които са били послушни. Хлебчето не е обикновено. Него го праща Боже на свещениците, когато затворят златните врати и започнат да му се молят.

– Напиши в книгата, че най-важното е хората да слушат Боже. Каквото им каже, това да правят.

– Ще го напиша. Ето, написах го.

– Аз искам да видя Боже и да го чуя. Нали ми е приятел? Обаче малко ме е страх, защото гласът му е много страшен, като във филма за Мойсей. Ама Боже нали е човек?

– Не. Той е много голям и много силен. Може всичко да направи. Но не е човек като нас.

– А защо не го виждам?

– Защото е невидим.

– Как така е невидим? Нали го виждам на иконата?

– Той знае, че много искаме да го видим, и затова веднъж, много отдавна, станал човек. Този човек се казвал Иисус Христос. Обаче всъщност бил Боже.

– Как се превърнал? Като в приказката за Пепеляшка? Където феята-кръстница превърнала мишките в коне?

– Не, още по-вълшебно се превърнал. Родил се като бебенце. После станал малко детенце, като тебе, а после пораснал и станал голям човек, като мене.

– И си имал майка и татко?

– Имал си. Майка му била една много добра жена, казвала се Мария. А татко му се казвал Йосиф.

Благовещение, Рождество, Разпятие

Слушай как се родил Боже.

Мария изобщо не знаела, че ще си има бебе. Веднъж тя си стояла в къщи и си работила нещо. Изведнъж в стаята станало много светло, защото влязъл един ангел. Мария първо се уплашила, но после се сетила, че този ангел сигурно го изпраща Боже и затова няма нищо страшно. Ангелът й казал: “Мария, ти знаеш ли какво е станало?” Мария казала, не не знам. Ангелът казал: “Ама ти ще си имаш бебе!” Мария казала: “Ама как така? Аз изобщо не мога да разбера, откъде ще дойде това бебе?!” Ангелът казал: “Това бебе е Боже и ти ще го родиш. То сега е много мъничко и е вътре в корема ти”.

Мария много се зарадвала, защото това било голямо чудо и вълшебство – да родиш Боже. После ангелът си отишъл и Мария останало самичка. Тя веднага почнала да се моли на Боже и да му благодари, че ще роди такова чудно-чудно бебе.

– Ама бебето кога ще се роди?

– Чакай малко. Те, бебетата, не се раждат толкова бързо. Те живеят в корема на майка си и растат, растат, докато най-после се родят. Първо са мънички като мушица, после като бобче, после като юмруче, като портокал, и чак тогава ги раждат майките им. Когато майката види, че коремът й е станал много голям, чак тогава ражда бебето.

– А Боже кога се родил?

– Мария видяла, че бебето трябва вече да се ражда и много се радвала. Искала да го види и да си го гушне. Те майките винаги това искат.
Тя щяла да роди Боже в къщи, но нещо се объркало…

– Какво се объркало?

– Мария живеела в една далечна страна. Там имало един цар, ама той не бил добър цар, ами лош. Царят разбрал, че Мария скоро ще роди Боже и много се ядосал.

– Че защо се ядосал? Нали Боже е добър?

– Ами точно затова. Те, лошите хора, хич не обичат Боже. Този цар си помислил: “Ами че този Боже, като порасне, сигурно ще стане голям и силен и сигурно ще иска той да стане цар и аз какво ще правя?”

Виждаш ли, Пави, той бил глупав и не знаел, че Боже изобщо не иска да става цар на далечната страна. Но понеже бил глупав и лош, царят изпратил едни лоши хора да хванат Мария и да й вземат бебето.

– А Мария защо не избягала?

– Точно това направила. Един ангел пак дошъл и й казал: “Мария, царят иска да те хване и да ти вземе бебето. Затова си вземи нещо за ядене и бягай, докато не са дошли лошите хора”.

Мария хукнала да бяга. Скрила се в една гора. Но там било страшно и тъмно и тя не искала да роди бебето в гората.

– Заради вълците?

– Заради вълците. Мария почнала да плаче и да се чуди: “Какво да правя аз сега в тази тъмна и страшна гора?” Изведнъж на небето светнала една вълшебна звездичка и всичко станало светло.

– Защо била вълшебна звездичката?

– Защото ангелите я направили. Тя не стояла на едно място като другите звездички, ами вървяла по небето и светела много силно. Мария тръгнала след нея…

– Като зайченцето бяло, дето се загубило и светулката, дето пътя му огряла?

– Точно така. Мария стигнала до един град и почнала да моли хората да я пуснат в някоя къща, да може там да роди Боже и да го сложи да легне в някое легло.

Обаче хората в този град били лоши. Мария почукала на първата врата и казала: “Пуснете ме да вляза, трябва да родя едно бебе”. А хората й казали: “Махай се оттука, при нас няма място”. Почукала на друга врата – и пак същото. Никъде не я пускали. Най-накрая Мария стигнала до една малка къщичка, където живеели не хора, ами животни.

– Какви животни?

– Една крава, едно магаре и едно агънце. Мария пак почукала на вратата и казала: “Извинете, може ли да вляза при вас, защото трябва да родя едно бебе?” Животните казали: “Ама разбира се, влизай!”

Мария влязла и казала на животните, че това бебе, дето ей-сега ще го роди, е Боже. Ако знаеш как се зарадвали животните!

След малко Мария родила бебето и го сложила да спи. То било мъничко, беличко и много сладко. Мария казала на животинките: “Сега Боже трябва да поспи. Искам да пазите тишина. Ти, агънце, няма да блееш. Ти, магаренце, няма да ревеш, а ти, кравичке, няма да мучиш”.

И така, животните млъкнали и цяла нощ пазели тишина на Боже и на майка му Мария.

Ето така се родил Боже, а Мария му измислила име, Иисус Христос. Виж го тука на тази икона как са го нарисували като малко бебенце. Майка му го е родила, Боже спи до нея, а животните ги пазят. Виж и звездичката, дето пътя им огряла. И ангелите са нарисувани.

А пък на тази другата икона Боже вече не е бебе, а малко детенце.

– Пораснал ли е?

– Пораснал е, точно като тебе. И ти първо беше бебе, после порасна. Виж как майка му го е гушнала. А на тази икона Боже вече е голям човек, даже има брада.

– А тия другите хора на иконите какви са? Ей тази лелка, този чичко с короната?

– Това са приятелите на Боже.

– А Боже станал ли е стар, като дядо?

– Не. Слушай да ти разправя. Тя е малко тъжна история.

– Като грозното патенце?

– Като грозното патенце.

Да. Боже пораснал и станал голям мъж, като мене. Един ден казал на майка си: “Мамо, искам да тръгнем по света и да кажа на хората, че съм Боже и че много ги обичам. И така Мария и Боже заключили къщата и тръгнали да си говорят с хората.

– Ама те хората не знаят ли, че той е Боже?

– Не знаели, Пави. Даже и сега има хора, дето не знаят.

Тръгнали те двамата и Боже, Иисус, като срещнел някой на пътя, почвал да си говори с него. Хората много се радвали, че се запознават с Боже. Толкова хубаво им ставало, че не искали да се прибират у тях, ами вървели след Иисус и му се радвали. Така Иисус си намерил много приятели.

Обаче не всички хора били добри. Лошите се ядосали на Боже, че има толкова много приятели, и решили да го убият.

– Ама защо, той какво им е направил?

– Нищо не им бил направил. Боже обича всички и иска всички да са му приятели. Той даже направил много чудеса и вълшебства, за да им покаже, че е Боже. Излекувал много болни хора и даже съживил един човек, дето бил умрял. Само Боже може да съживява хората. Ама лошите пак не му повярвали. Те хванали Боже и почнали да го бият.

– Него боли ли го?

– Много го боляло. Но повече го боляло сърцето, защото му било мъчно, че тези хора не го обичат.

– Ама той защо не ги набил?

– Той можел да ги набие, защото Боже е най-силният на света. Но понеже много ги обичал…

– Лошите?!

– Ами да, даже и лошите. Понеже много ги обичал, решил да ги остави те него да бият, вместо той да ги набие.

Те обаче не само го биели. Взели две големи дървета и го вързали на тях. Направили кръст, като това малко кръстче, дето си го носиш на вратлето. Същия кръст, само че много голям. Като го вързали, го оставили самичък. Искали Боже да умре. Ако някой много го бият и му изтече всичката кръв, и не му дават да яде и да пие, той умира. Така и Боже умрял.

А утре, ако искаш, ще ти разкажа какво станало след това…

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Стефка Илчева каза:

    Простичко, нежно и вълнуващо! Докоснал си сърцето на Павла и тя винаги ще носи усещането за Бога чрез твоята любов към Него! Прекрасно!!! Защо не издадеш книжка?! Знам, че това е нещо лично, между дете и родител, но колко родители могат да го направят така възхитително като теб!? 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 + four =