психоистория

Айзък Азимов, известният писател-фантаст в цикъла си за Фондацията описва една въображаема наука, която той нарича психоистория. Методиките на тази всемогъща наука за обясняване на човека и обществото, което той създава, се свеждаха до това – да се правят важни изводи от на пръв поглед незначителни показатели и факти. Запитах се кои ли дреболии от нашата родна действителност биха имали значение за психоисторията и как ли ги би интерпретирала тази наука?

take1: Начинът, по който едно мило детенце изпява следните словца: “Господи, дай на България път, светлина, свобода”. Това е, както се досещате, част от една известна естрадна песен, която се въртеше из главите ни преди известно време. “Моля Ти се, Господи…”, мълви детенцето като че ли ще си поиска мармалад, а от постановката на молбата и особено от тона му ти става “безпощадно ясно”, в семейството на това дете никога не е ставало дума за вяра, макар че родителите му сигурно вярват в “някаква сила”. Това се тиражира. Продава се като сладникаво-олигавен образ на невинна детска набожност. Не я разбира тая вяра тоя народ и това си е.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 + 16 =