манастирско шушукане

Когато човек се окаже неочаквано владелец на материални недвижимости с някакво общонационално духовно значение, са необходими само няколко години, за да стане отпечатъкът на вътрешното съдържание на владелеца видим за всички. Нашата църква имаше тези няколко години относителна свобода, в които десетки манастири и църкви получиха владение над имотите си.

Нека се поразходим с широко отворени очи в и около някои от светините на България – например, Рилския манастир. Какви, на теория, биха могли да бъдат целите на стопанисването на «обект» като Рилския манастир? Един християнин би отговорил горе-долу по следния начин:

Х(ристиянин): Манастирът е преди всичко духовна категория. Той е замислен и построен като съвместно обиталище на група хора, които са избрали монашеския начин на живот – сиреч, отричане от света, нестяжателство, непрестанна молитва за придобиване даровете на Светия Дух и за спасението на света; безбрачие и пост.

Б(езбожник): Манастирът е недвижима собственост като всяка друга. Може преди да е имало монаси, но сега това не е важно и ще използваме наличните помещения за хотелски стаи. Християнското минало на манастира е нещо, което трябва да се използва – като атрактивен фактор с екзотичен привкус – туристите обичат тези неща. Трябва да ги накараме да повярват, че това е истински манастир, за да си мислят, че се докосват до нещо автентично, старо и тайнствено-неразбираемо. За целта, освен местния поддържащ персонал, ще заселим в манастира и няколко мъже с раса, чиято роля ще бъде да преминават величествено през двора пред погледите на смълчаните туристи, да изглеждат строги и намръщени (защото това е масовата представа за монаха) и да пеят с носов глас в храма – това иска нашата таргет аудитория и това ще й дадем.

Х: Но аз видях двама от тях, от монасите, в кръчмата да пият водка и да пушат цигари; там ги виждат и другите посетители и това ги изкушава да си помислят, че…

Б: Монасите играят роля и отвреме-навреме заслужават почивката си, както всички артисти. Всичко около манастира е анимация – така в туристическия бизнес се нарича всяко зрелище, което трябва да затвърди в посетителите чувството, че им се случва нещо необичайно и вълнуващо. На созополския плаж преди години Балкантурист разиграваше сценката на срещата между Робинзон и Петкан пред съветските туристи. Двама брадати местни актьори, облечени в кожи, се мятаха по плажа, издавайки нечленоразделни звуци, а туристите щракаха с фотоапаратите. Е, монасите са нашите анимационери.

За да бъде манастирския бизнес успешен, трябва да приложим една проста схема – 1) физическо прогонване на истинските монаси и монахини от по-големите и известни манастири; 2) назначаване на светски лица, верни нам, за управители на манастирските имоти – с търговски цели, ясни за двете страни, но скрити от широката публика; 3) инсталиране в манастира на малка група – двама-трима – монаси без истински амбиции за духовен живот, но с афинитет към печалбата и непригодни за никаква друга житейска реализация.

Х: Но монашеството е нещо съвсем друго…

Б: Възможно е. Но докато то се появи в България, ние вече сме тук и се занимаваме с бизнес – от друго не разбираме. А монасите ни са съвсем истински, с документ и всичко.

Х: Неведоми са пътищата Му… Все пак, манастирът привлича много хора. Тези потоци от човеци, които идват тук, водени от най-различни пориви, но също и от искрица истинско благоговение, неподправен интерес да научат нещо за вярата – всички те са такава благодатна жътва за Църквата! Какво по-подходящо място от манастира да чуят кротка и незлоблива беседа от някой монах за Православието – дваж по-убедителна и интересна, защото е разказана от първо лице? Какво по-добро място от двора на манастира да седнат на сянка и да чуят мъдрите наставления на някой старец – защо не и с превод на различни езици? А край манастира всичко би трябвало да говори за християнството на Изтока – книжарници с духовна литература и музика, гостилници, предлагащи проста и постна храна, информационен център, в който всеки би могъл да зададе въпросите си и да получи смислен и честен отговор…

Б: Ето как виждам аз нещата. Потоците от човеци са потоци от безмозъчни идиоти, които нито разбират, нито се интересуват от нещо. Понеже аз самият разбирам всичко, но не ме интересува нищо, та знам. Нашата роля е да отговорим не на най-висшите им пориви (защото такива аз самият съм нямал и не вярвам, че съществуват изобщо), а на най-нисшите им страсти. Ако тия нисши страсти са заспали, ще се опитаме да ги събудим. Жътвата е благодатна единствено, ако може да се измери в пари. Затова в двора на манастира ще продаваме кич (за вас тия гипсови разпятия може да са кич, но ние имахме едно такова в къщи на село и аз си ги харесвам); ще изпишем по стените високопарни обяснения на разни езици (аз, например, много си харесвам изрази като «архитектурен ансамбъл» и «крупен феодален владетел») – да четат чужденците и да ни се чудят и маят.

До манастира, вместо книжарница (това са глупости – кой чете в днешно време? Аз – не), ще турим една кръчма за чудо и приказ. А до нея – мекичарница: топли мекици, милинки, бюреци и айрян. Ориенталска атмосфера и още анимация. Като слезе туриста от автобуса прашен, потен и изгладнял, ела да видиш ти жътва и благодат! Е, то се знае – имотът голям, има място и за хотели, и за още кръчми – само да си плащат, другото е вятър и мъгла!

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

3 Отговори

  1. каза:

    Доста правдиво… и естествено – страшно!
    Едно към едно в очи – бях свидетел на процеса. Но по ме вълнува въпроса – “а сега – накъде?”…
    Благодаря на Бог, че има такива като теб!
    Благословението и милостта Му да бъдат върху теб и близките ти!

  2. каза:

    благодаря, отче. въпросът ти “а сега – накъде?” е от областта на волята, моят текст е от областта на чувствата. за да си отговорим на твоя въпрос, не е ли важно първо да назовем проблема и да заявим (всички, като народ Божи), че НЕ ПРИЕМАМЕ това положение? поне е някакво начало…

    Дай Боже повече сърца, очи и уши да се отворят за нещо друго освен за дрязги и правене на кал един другиму.

  3. каза:

    It is time to go!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 × three =