Натюрморт
Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...
Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...
Попитахме веднъж един мъдрец щастлив ли е, когато гледа бора. А той замери ни със шепа пръст, усмихна се и кротко заговори: – Живея със тревичка във уста. През къщата ми ручеят минава. Мълчах...
За поетичната книга „Държавата на другия живот” на Пламен Сивов Съвсем наскоро Пламен Сивов издаде своята първа стихосбирка – „Държавата на другия живот”. Все още не е преминало и премиерно представяне на книгата, но аз бях от...
На 6 юни от 19.00 в Литературен клуб „Перото“ в НДК ще се състои премиерата на дебютната стихосбирка на Пламен Сивов „Държавата на другия живот“. Ще прозвучат стихове от книгата, както и песни по...
Ралица Кръстева от „Къща за птици“ представя новата стихосбирка „Държавата на другия живот“ в предаването „Библиотеката“ по БНТ1
„Държавата на другия живот“ съдържа 70 избрани стихотворения на Пламен Сивов, писани в периода 1992-2016 г. Книгата е оформена в 4 раздела – „По стръмните пътеки на душата“, „Жената, която се връща“, „Една октава...
Момчето с уморените крила не търси в огледалото приятел. Измяната е строго вероятна. Вината има много имена. Момчето с уморените крила – познаваш ли го, сине серафимов? Къде остана общото ви минало – забрави ли,...
The Ones We Are Leaving Behind by plamensivov Oh blessed are the ones who are leaving behind the strong and the weak, oh, the mean and the kind; All the wandering ways of that...
Touching ground, looking out of the window to the sky, all the chemtrails disappear like the frown from the eyebrows of a child left behind. Misty rain wets the plane, turns the day into...
Очарован от възможната другост на света и на думите, събуден внезапно от спомен за смърт, отворих очи и се влюбих в първите птици на утрото, една от които ми каза: „Имаш най-кратката вечност да...
Тръгвал съм поне хиляда пъти – залези и сутрешна мъгла. Китарата. Студените й струни. Песните, които не изпях. Песни неродени, но жестоки, песни за море и тишина. Кой съм аз? Въпросът ме болеше. Стрък...
Идваш ли | Are You Coming by Пламен Сивов, Калин Сивов Почти очакване, почти тъга, а всъщност – сняг и борови иглички. Забравена е старата игра – „обича ме – не ме обича“. Пристанища...
Това пътуване започва в жълтия здрач на един есенен двор – там, откъдето започват толкова много пътувания. Птицата лети ниско, право към окото на вечната буря, за да търси името си. В синьо-зеленото й...
Как би се спуснал този зимен дъжд по грапавата буза на пейзажа… Той чака само думата „ела!“, а просто няма кой да му я каже. Отдолу в ноемврийската мъгла мълчат багрянородните дървета, отричат се...
Държавата на другия живот невидимо и кротко съществува през девет океана за преплуване и през един – за търсене на брод. До нея се достига за столетия. Или за колкото да коленичиш. Там всички...
Тя идва винаги сама във дни безоблачни и леки, налива в каната вода, чертае името си по небето. Изпира старите вини и дълго глади мъжки ризи. Вещаят тихо време новините, щом тихи времена със...
Day after day, alone on a hill, The man with the foolish grin is keeping perfectly still. (Paul McCartney) Човекът, дето го сравниха с куче (защото, божем, свиквал бил със всичко), присяда, пуснал корени...
НИСКО ЛЕТИШ >>> Иван Петров продава зарзават – на завет – зиме, лятоска – на сянка. Към два е празен малкият площад, отдайте чест на неговата дрямка. И още есен е, ала прехвърча сняг....
Ти питаше дали съм тук. Ти питаше, а аз не знаех. Отрони се вечерен звук по умореното ти рамо.
На В. Там далече отвъд, преди трийсет мъгливи години – там течеше реката с отпуснати мускули мътни. Ние бяхме децата от двата й хлъзгави бряга – боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се...