Ще разбереш…

“Ще разбереш, че стар си вече,
ако спреш да чуваш
писъка на прилепите”,
прочетох някъде.
Навярно никога не съм го чувал,
този писък (изначална старост?)

Но знам, че те крещят.
Оплакват се
от вкусовите недостатъци на насекомите след дъжд
и пеят бойни и любовни песни,
оспорват може би неистово
изгарящото битие на моята цигара.

Благодаря за този слух.

С годините човек започва да избира
да гледа само
белите коремчета,
да разгадава трудните им траектории,
а когато и това отмине,
да знае само, че са там.

Сега слухът ми неумело се захваща
в грапавините на тишината. Снишава се
пред прилепите, иска сам да стане писък,
щом чуе само…

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 × 3 =