В храма

Отесняха ми всички пророчества,
олющи се всяко “анти”.
Ритуално прерязвам вени
с две пълни пазарски чанти.

Спирам се в храма, където
даже полумракът свети.
В ъгъла гният на купчина
безплатни нови завети.

Под купола юродив гълъб се смее,
измамно дрънкат вериги честни.
В притвора – отчаяни фарисеи,
в олтара – доволни грешници.

Домът Ти, Господи, тесен е
за Твойте сурови гости –
ония, с твърдите погледи
и с меките кости.

Стърчат безумци – ливански кедри.
Реве глупост – йерихонска тръба сприхава.
Причини да тръгнем – много. Все едри.
Да останем – само една. Притихнала.

Отвън мирно се стеле чалгата.
Виждам ясно стадата и вълците
и хората са измамно малки –
като селски вкопани църквици.

По улици с умни ъгли,
в колите си здраво впрегнати,
децата Ти скитат се, Господи –
щастливи – и непотребни.

Клисар учтиво ме пъди от храма.
На пода найлоново стене чантата.
Пушат свещи, врата се захлопва…
Въздъхвам и жертвам поантата.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Victor Makarov каза:

    Да останем – само една. Притихнала.

    Could it be You make Your presence known so often by Your bsence?
    Could it be that questions tell us more than answers ever do?
    Could it be that You would really rather die than live without us?
    Could it be the only answer that means anything is You?
    (Michael Card)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 × 1 =