Мари горо
Мари горо, ти горице ле моя зелена,
мари водо, ти водице ле бистра, студена.
Що ли ми жалба лежи на сърце –
все по тебе, горице.
Що ли ме жажда мори, пресуши –
все за тебе, водице.
Мари горо, опустяла си, горо-горице.
Мари, водо, пресуши ме, водице-сестрице.
От гора идеш, за поле плачеш.
Да си шеташ, прошеташ, мари,
пак при мене да дойдеш.
Да си гониш, прогониш, мари,
черни юди, дваж по-черни кахъри.
Плачи, горо зелена
и ти, водо студена,
болно да си поплачем –
аз за мойте години,
вий за старата севда.
Мари, земьо, мари, стара ле земьо,
откак си била, земьо, пребила,
зиме бeла си, земьо, като книга –
бела книга, църно писмо.
Лете гледам – цъфтиш, зеленееш,
та ми спомняш очите на първото либе.
Мари моме, кой те с лютата стрела удари?
Кажи моме, кой те с тънката сабя прободе?
Дъжд да бяха, мари, тез сълзи, двори да ми залеят,
двори да ми залеят, къща да ми съборят,
на река да ми станат, до морето да стигнат.
Бързай, чиста водице,
на поле да си идеш,
на поле да си кажеш, мари,
самодиви да прати, песни да ми попеят,
жалба ми да разтурат.
(Музика, текст: Пламен Сивов)
