Суламит (Соломонова зима)
Тази песен се роди като стихотворение много отдавна, след един сън, от който съм запомнил само образа на девствено бял сняг с пръснати в него червени нарове като петна от кръв. Първоначалното заглавие на стихотворението и песента беше “Соломонова зима”. Текстът някак ме отведе към автора на “Песен на песните” от Библията. Снежните зими в библейските земи не са типични, но снегът все пак се среща като символ (“Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг…” – Псалом 50). Името Суламит, възлюбената на цар Соломон, се споменава в текста на “Песен на песните”.
“…Макар и черна съм прекрасна, ерусалимски дъщери,като кидарските шатри, като Соломонови завеси.Не гледайте, че съм помургавяла,защото слънцето ме е опалило.Разсърдиха се моите братя, та ме сложихапазачка на лозята;Но своето лозе аз не опазих…”
(“Песен на песните” в поетичния превод на Георги Рупчев)
***
Следите ми се губят във снега,
но мисля си за тебе, Суламит.
Косата ти, гърдите ти – близнета…
Oвали стръмни и воали тъмни,
задъханият танц на гласовете,
вълни от въздух с твоето ухание –
безмилостно ме давят и спасяват,
давят и спасяват,
даряват и ограбват.
Желая те от дъно с влажни сипеи;
оплитай ме с ръце, раздирай ме с клепачи,
спаси ме вътре в тебе, Суламит.
Сънят е кратък, бурята отвява
далечните акорди на китари.
Нагърбвам спомена и тръгвам срещу вятъра,
измъчва ме неистово желание
да мятам зрели нарове във преспите.
***
Песента е от албума “Мистагогия”.
Албумът в Spotify: http://spoti.fi/3s6hq0l
Албумът в Apple Music: http://apple.co/38wbANT
