След рая

Една нова песен по текст на Илиана Александрова и моя музика.

СЛЕД РАЯ

Как вали, как целува със хладен език
този дъжд мойта сушава памет!
И забива в сърцето ми мокър камшик
като нож в незараснала рана.

Пак расте през гърдите ми старо стебло
и ме хвърля в уплашена треска
безпощадният разказ за невинно дърво,
залюляно от змиина песен.

На финала стоим с полудели уста
да преглътнем разкъсана вечност.
Като пясъчна буря в нас се вдига пръстта
и грехът ми за теб е наречен.

А дъждът все вали и водата пълзи
към дълбоката пропаст в душите,
дето паднаха много мечти и вини
и сега подивели се скитат.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Victor Makarov каза:

    Хрумна ми нещо есенно докато слушах песента… Не е точно отговор, но има някаква връзка. Не е и съвършено, но пък е от сърце – моля сподели го с Илиана:

    Аз съм пясъчна буря, но не от онези
    дето пътници сварват, затрупват селца,
    просто есенен вихър съм, с пъстри кроежи,
    хвърлящ прах в уморени очи и сърца.

    Искам всички да видят премяната златна,
    тя обаче повяхва, отлита отвъд
    и натяква, кафява, набръчкана, хладна,
    че е плод вечността ми, с разкъсана плът.

    И отново съм гол, и отново се крия
    зад смокини, зад храсти, зад бляскав PR
    и зад мерена реч върху жълта хартия
    и усърдно играя театъра стар…

    Всяка есен обрулва листата ми смешни.
    Черни клони протягам със ропот и страх,
    а небето посреща ме с пролетни песни…
    Как така да забравя небето успях?

    Явно пясъчна буря съм, но от онези,
    дето себе си само затрупват със прах…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1 × 2 =