Мариам

Мариам, сънуваш ангели, сънуваш дарове,
сънуваш падащи звезди.

Дете в ръцете ти
очите – кладенци, очите – облаци
така било е винаги, нали?

Детето те познава, както язовир познава дигата,
както слънцето познава климата –
така ще бъде винаги, нали?

Заплиташ мрежи от мълчания
да уловиш света,
живота да изтеглиш от дълбокото.

Сънуваш камъни, сънуваш рани,
сънуваш кръстове, нали?

Далеч е Назарет от океана.
Притихвам в пясъка,
ще чакам някога да ме родиш.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. октомври 19, 2021

    […] Miriam | Мариам […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

20 − twenty =