Сънят на стария македонец

Сънувам, че тичам през широко пространство, като нива. Тичам дълго време. По едно време се обръщам назад и виждам приятелите си, които също тичат, но са изостанали далеч, далеч зад мен – едва ги забелязвам. Ще ги почакам, казвам си, и сядам край пътя да почина. Уморен съм, и заспивам; минавам от един сън в друг. След някое време се събуждам, връщам се значи в първия сън и се оглеждам за приятелите. Виждам ги, но те са ме задминали и сега са пак така далече, но пред мен. Ех, приятели мои, мисля си, аз заради вас спрях, а вие ме задминахте и как ще ви настигна сега? Става ми тъжно и самотно и се събуждам.