Как били наказани богохулниците

angel of lightВеднъж имахме с трима братя – Авсений, Теофил и Диолит – беседа за това как се е умилостивил Господ през новозаветните времена и как вече не поразява враговете си с огън небесен, а търпеливо ги оставя да се покаят и поправят. Диолит и Теофил вдъхновено говориха за чудесата Господни, станали по наше време – за явленията, изцеленията и други чудни работи, за които бяхме слушали или видели със собствените си очи. Но никой не беше чул Господ да е наказал някого чрез чудо заради прегрешенията му; този род чудеса, с които така изобилства Писанието, в нашия век като че ли бяха престанали.

Тогава брат Авсений, стар монах от св. Ровоамовата школа, като ни слушаше дълго време, най-после каза:

– Чуйте, братя, да ви разкажа една история от наше време, пък тогава сами отсъдете дали Господ още наказва или не.

Тази история ми я разказа един достопочтен монах от Н-ския манастир. Той сам бил свидетел на събитията и аз му вярвам напълно.

Живеел в техния манастир старец-монах на име Амвросий – монах благочестив и безупречен във всяко отношение, известен между братята с молитвените и постническите си подвизи. Обитавал той малка килия, току пред портите на манастира и всяка вечер братята го виждали как стои коленичил и усърдно се моли, а светлинката от електрическото му кандилце никога не изгасвала.

В градчето, до което бил разположен манастирът, живеели петима младежи с разюздан нрав и буйна кръв, които не почитали нито бащини съвети, нито законите на благочестието. Често идвали те пред светата обител, палели огньове и пеели блудни песни, за да дразнят монасите, а най-вече брат Амвросий, който с величествената си и едновременно смирена осанка бил като трън в очите им. Много пъти ги смъмряли монасите, много пъти Амвросий кротко ги подканял да не смущават манастирския покой, но уви – лудите глави само се смеели и безразсъдно се подигравали.

Една нощ Амвросий както обикновено се молел усърдно. Молитвата му се издигала с лекота и цялото същество на Божия угодник трептяло от благодатна радост и благоговение пред Всевишния. В този момент на върховна молитвена наслада и напрегнато съзерцание, внезапно от тясното килийно прозорче заструила светлина, но не дневна, а някак бледо-синкава, като да не е от този свят. Сепнал се Амвросий, паднал ничком на земята и усилил молитвата, забравил за всичко, освен за Господа. Когато след малко повдигнал глава – що да види! – светлината изпълнила цялата килия, а горе, току под тавана, стои Ангел Божи и го гледа!

Разтуптяло се сърцето на стареца, казал си: “Нима и аз, убогият, се удостоих да зърна един от Ангелите Божии?” Но не побързал да го поздрави, а му казал, както бил чел, че трябва да се казва в такива случаи: “Кой си ти и кой те праща?” Опитен монах бил старецът и знаел, че понякога бесовете, за да прелъстят хората, се преструват на ангели и дори сам Сатанаил може да се явява като светъл ангел[1]. Затова, като се помолил вътрешно за прошка от Господа (в случай, че това бил Негов служител), го попитал така: “Кой си ти и кой те праща?”.

Светлото видение обаче нищо не отговорило на разтреперания старец – стояло си под тавана, излъчвало сияние и бавно размахвало крила. На вид било като човек, с неясни очертания и прозрачна плът.

Повторил и потретил въпроса си Амвросий, а ангелът все така мълчал и го гледал. Смутила се душата на монаха и започнал той да усеща, че нещо нередно става. Бързо отворил шкафчето си и извадил малък духоизпитвач[2], на големина колкото длан. Прекръстил се, насочил го към видението, натиснал бутона… И нищо – червеният лъч преминал през светлината, пронизал съществото, но нито му навредил, нито някаква промяна настъпила.

Викнал тогава с глас Амвросий: “Боже, защо изпитваш раба си!” и се разплакал пред кандилото си. Тогава отвън, току пред прозорчето му, се чул сподавен смях. Изскочил бързо навън нещастния монах, и какво да види? – онези петима младежи докарали току пред килията му холографен проектор, включили го и прожектират образа на ангела през прозорчето! Надничали си един друг през раменете и се глумели с още уплашения Амвросий. Натъжил се старецът дотам, че даже сили да ги смъмри не му останали. А петимата прибрали машината си и, подигравателно имитирайки Амвросиевите вопли, си отишли в града.

Не мигнал старецът през оная нощ и, докато се молел за неразумните младежи, промълвил пред Господа: “Боже, понеже те се поглумиха не само с мен, но и с небесните Ти ангели, удостой ги да зърнат, поне за миг, само един от небесното Ти войнство, та да разберат каква сила има в него!”

И Господ чул молитвата на Амвросий. Когато младежите се върнали в града и отишли вкупом в дома на единия, за да продължат веселието си, внезапно в стаята, където били, светлината погаснала и една друга светлина блеснала посред тях. Вледенили се всички от преголям страх, а холографният проектор стоял на пода в средата на стаята. Тогава се явил истински Ангел, който изглеждал като висок мъж, от който струяла светлината и се усещала голяма сила. Ангелът бил вдигнал наметалото си, та лицето му било покрито.

Първо отишъл до машината, докоснал я само и тя за миг се стопила и изпарила. После се приближил до един от младежите и свалил наметалото си, та оня видял лицето му. Същото направил и с останалите. Нищо не издумал – само им открил лицето си, а после изчезнал пред очите им.

Всички ония младежи в оная нощ изгубили разсъдъка си в момента, в който видели лицето на Божия пратеник, с изключение на един от тях, който полудял малко по-късно, колкото да успее да разкаже какво се е случило. Толкова страшна била славата Небесна за очите на грешниците.

За този случай се разчуло, на мястото идвали братя от манастири-лаборатории, за да вземат проби от разтопената машина за благочестиви изследвания. После, когато публикували резултатите, се оказало, че нямало нито човешка, нито друга земна сила, която да може да причини такова унищожение; само Огън Небесен, който е ангелско въоръжение, може да стопи и изпари метала за част от секундата, като при това запази хората наоколо невредими.

А умствената болест на младежите била такава: и петимата онемели и останали несвестни до края на живота си. Така строго Бог наказал ония, които не се посвенили дори от белите коси на един Божи служител.


[1]2 Кор. 11:14
[2]Духоизпитвач (микроекзорсист): съгласно с учението на Църквата за светлите и тъмните духовни сили, през седемдесетте бяха разработени генератори за изпитване и отличаване на злите духове. Устройството на уреда е просто – в малка електронна схема е кодирано цялото Писание, както и текстове на някои молитви за изгонване на зли духове. Схемата е свързана с генератор на вълни с различна честота, който за около една секунда излъчва с голяма скорост цялото съдържание на схемата. Предполага се, че нито един демон не може да устои на високочестотния лъч, съдържащ Божието слово. Ангелите пък (които при явленията си рядко остават анонимни) не би трябвало да бъдат засегнати, а по скоро да потвърдят Божественото си пратеничество.Духоизпитвачите бяха много популярни сред монашеството, но след разработването на автономните манастирски госпъл-генератори, които покриваха големи области с предпазни анти-демонски излъчвания, необходимостта от индивидуалните апарати отпадна.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

nineteen + fifteen =