съхнат вените

Съхнат вените на всеки лист и посърналото лято
чака сетния си час.. Вечерите му се пълнят
от видения за смърт – есента със тънки пръсти
къдрите ще му разроши, жълтият тютюнев здрач
във дворовете ще легне и ще пие женски смях
до забрава, до полуда.

Тайната на всяко време скрита е в онази влага
от потта на буйно зърно, клъвнато от мъдра птица.
То се мята в мъдростта й, то неистово бълнува –
връща спомена неясен за едно зелено “утре”.

…Слънце като воденичен камък
стрива думите на писък
и на пясък – планината.

 

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

20 − three =