Раздяла
устните й сухи са
и само
на влагата в очите се надявам
там трепти светът, проклина
напразно
празнувам новия си ритъм
събудил нейното нехайство
което й говори и не спира
капките в градината просветват
след дъжда звездите се усмихват
в мократа земя – зелени пръсти –
впиват корени тревите
устните й сухи са
навярно
дълго ще целува насън
а жадните ми нощи
безмилостно
за родилната й пот ще ме разпитват
всеки шум се дави помежду ни
във нощта, на ангел при нозете
и сестрите си душата разпознава:
дъхавата кал, тревата и небето.
