любов далечна… (tribute to Joe Alex)

[audio:http://poetiskitara.com/audio/joe_alex.mp3]

Любов далечна те спасява
от ужаса на близката любов.
Не знаеш тялото й. Болката я няма.
На устните се ражда благослов.

И в нощните ограбени пространства
невидими вестители летят –
Те носят съкровената ти тайна,
заклели се от теб да я спасят.

Както в онази стара книга,
ти над морето ги преследваш с полет тих.
Отчаяният дъх не ти достига
и хоризонтът в теб се врязва като вик.

Родилен вик… Последната измама
все ще преглътнеш вместо първи хляб.
Към утрото не викай за пощада
и от любимата не чакай знак,

Защото капе кръв от твоя спомен
и жаркият му дъх те прегори.
Духни свещта пред образа иконен.
И книгата с молитви затвори.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

nineteen − ten =