***
Не, не свършва пътеката с връх, катерачо, пределът е другаде – на върха щом застанеш, внезапно обръщат се ролите и ронлив става въздухът, а пътеката – разредена. Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници...
Етикети: стихотворение
Септември
And the people who love me still ask me “When are you coming back to town?” And I answer quite frankly “When they stop building roads And all God needs is gravity to hold...
Идваш ли
Идваш ли | Are You Coming by Пламен Сивов, Калин Сивов Почти очакване, почти тъга, а всъщност – сняг и борови иглички. Забравена е старата игра – “обича ме – не ме обича”. Пристанища...
усамотява се гората
Усамотява се гората във кабинета си под склона и тръгват бурите на пръсти, потокът спира да говори. Гората някога остави трън в петичката на младостта ми и днес не бива да играя вън, че...
