Дъно
Едно море не стига, ако някога
реша да се престоря на мълчание
и да изпия своите вълнения
до дъното на всяко отчаяние.
Едно море не стига, ако някога
реша да се престоря на желание
и да ме носят мъртвите течения
до онзи бряг оттатък, обещания.
Едно море не стига, ако някога
реша да се престоря на признание,
преплувало солените въздишки
и пяната на всички колебания.
Едно море не стига даже в нощите,
когато, уморени и угаснали,
в очите ми засядат всички кораби.
Заспиват тихо. И сънуват щастие.
ИЛИАНА АЛЕКСАНДРОВА
