Понякога

Понякога оставам твърде дълго
в часа между “обичам” и “желая”.
Да бяха тези релси петолиния,
каква ли песен би запял трамваят?

В пространството между “сега” и “вчера”,
където мисълта за теб ме ближе
по длани, по очи, по слепоочия –
та после се проклинам трижди,

през сън забързан и високо утро,
дочаквам изгревът да се захлопне.
Най-после тръгвам, а пред мен в тревата
безгрижно и мъдро
крачи Господ.

И умно е така, и безпощадно
пълзи потокът с нежното ти име,
През мен изтича до последна капка.
Светът е покорен и значи – ставам минало.

Понякога оставам твърде дълго.
От слънцето не смея да отпия.
Но изгревът бе днес така различен.
Не беше изгрев. Беше литургия.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=L2087Zxv2Vc[/youtube]

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. септември 28, 2017

    […] Sometimes | Понякога […]

  2. април 25, 2022

    […] Czasami | Понякога […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

four × four =