Март

Някакво пошло пророчество
тегне над този следобед.
Може да е от пеперудата
с нейния хълцащ полет.

 

Може да е от вятъра –
мартенски, пърхащ ялово,
дето подритва преспите,
мръснодалечни от бялото.

 

От ревност небето е сухо,
март е любовник ненужен.
Дърветата голи притихват
и звуци далечни слушат.

 

Някъде нещо се случва,
някъде тлее бъдеще.
Но днес просто дочаквам
слънцето.
Ярко.
Разпъващо.

 

Днес просто крача си същия,
сурово и твърдо облечен.
Още са дни за мълчане.
Дните за смях са далече.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eleven − four =