Място за всички

Имаш място за всички, небе,
остаряло без време.
Ще повярвам на всичко, небе –
що е живот, все е зад мене…

Мълчаливи води ще текат,
изтекат ненагазени.
Мълчаливи очи ще горят
над съня да ме пазят.

Вратлето детско, ластикът с ключа.
Ключът, със който толкова врати затворих…
И една уморена, оцеляла вина,
от шума на света, от ръцете на хората.

Потъвах бавно като късче лед
във пясъка на чуждите пустини.
Кажи кога, кажи къде бях в себе си –
както морето в себе си е синьо?

Само миг от живота, небе.
Само вятър през очите ни крета.
Имаш място за всички, небе.
Къде пазиш своите крехки доспехи?

Дали във щедрата зора,
дали в мъгли, или в усои,
дали пред някой късен праг
ме чака нещо малко, ала само мое?

Дали ме вика, за да се роди чрез мен?
Изгрява мрак отсам и пада слънцето оттатък.
Но знам, че дълъг беше този ден
и нека залезът поне да бъде кратък.

Имаш място за всички, небе.
Броя тези нощи студени.
За смъртта си говоря със тебе, небе,
а на нея разказвам за тебе.

Толкова хубав път пред мен –
да тръгна само някой ден се моля.
Път отдалече, към дома…
А аз посявам вляво буря, вдясно – пролет.

Вече вярвам на всяка пробита камбана, небе,
заради теб обличам сутрин бяла риза.
Ще се сбогувам трудно, ала знам поне,
че ще бъда завършен – докрай и до ключ,
и до новия изгрев.

Имаш място за всички, небе.

***

Музика, текст: Пламен Сивов