Охрид

[audio:http://poetiskitara.com/audio/ohrid_v1.mp3]

Охриде, Охриде, град-изваяние,
град на светци и на тъжни царе,
В тебе започна и няма да спре
езерен плач на едно покаяние.

В теб на Христа се и аз уподобих,
обич и жал ме разпнаха по теб;
през сълзи се сляха вода и небе –
Свой ли съм, чужд ли – кинжал ме прободе.

Мъдрост да прося от Духа Свети,
в тайна молитва издигам душата си.
Времето спира, до мен коленичи –
на езика ми роден Небето мълчи.