Писмо от града

Традиционна ирландска песен (Mountains o’Mourne) в български превод.

Герганче, аз ти пиша от големия град,
дето пълно е с хора от сутрин до мрак.
Те не сеят домати, ни чесън, ни лук,
но парите се валят по плочките тук –
поне тъй ми казват и се смеят на глас,
вече втора година ги търся и аз,
но пари не намирам, а си мисля без край
за зеления връх там над родния край.

Ти ме питаш за местните градски моми
Да ти кажа, те ходят по сако, без поли
И обувките носят високи, със ток –
Чак догоре се чува във нашия блок.
По жени аз не ходя, вечер лягам си сам,
че в къщи ме чакате всичките, знам.
Всяка нощ ви сънувам във тихия рай
на зеления хълм и на родния край.

Ех, защо да те лъжа… Тук е пълно с жени –
чудни, прекрасни, с големи… очи;
алени устни, сякаш роза цъфти,
но чуй ме добре и добре запомни:
Ако с устни докоснеш тази роза без страх,
само грим и червило ще остане по тях
Затова ти ме чакай, дива роза ми дай
Под зеления връх там над родния край.

Нали помниш Стоянчо, селския тарикат?
Той е тука отдавна и работи във КАТ.
Вчера минах край него и щом ме видя,
на площада колите със палката спря
и приказвахме дълго за нашия клас,
цяла София спряла, гледаше ни в захлас –
Но макар и началник, той също мечтай
за зеления връх там над родния край.