Писмо от града

Традиционна ирландска песен (Mountains o’Mourne) в български превод.

Герганче, аз ти пиша от големия град,
дето пълно е с хора от сутрин до мрак.
Те не сеят домати, ни чесън, ни лук,
но парите се валят по плочките тук –
поне тъй ми казват и се смеят на глас,
вече втора година ги търся и аз,
но пари не намирам, а си мисля без край
за зеления връх там над родния край.

Ти ме питаш за местните градски моми
Да ти кажа, те ходят по сако, без поли
И обувките носят високи, със ток –
Чак догоре се чува във нашия блок.
По жени аз не ходя, вечер лягам си сам,
че в къщи ме чакате всичките, знам.
Всяка нощ ви сънувам във тихия рай
на зеления хълм и на родния край.

Ех, защо да те лъжа… Тук е пълно с жени –
чудни, прекрасни, с големи… очи;
алени устни, сякаш роза цъфти,
но чуй ме добре и добре запомни:
Ако с устни докоснеш тази роза без страх,
само грим и червило ще остане по тях
Затова ти ме чакай, дива роза ми дай
Под зеления връх там над родния край.

Нали помниш Стоянчо, селския тарикат?
Той е тука отдавна и работи във КАТ.
Вчера минах край него и щом ме видя,
на площада колите със палката спря
и приказвахме дълго за нашия клас,
цяла София спряла, гледаше ни в захлас –
Но макар и началник, той също мечтай
за зеления връх там над родния край.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

19 − 3 =