Lover’s Ghost
Тази вечер в брат ми запиÑахме Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо удоволÑтвие една Ñта-а-ра ирландÑка пеÑен, Lover’s Ghost, Ñиреч, “духът на любимата”. ЗапиÑÑŠÑ‚ Ñтана бързо и леÑно благодарение на Zoom H4 recorder, втората китара Stagg, на коÑто Калин направи Ñефтето (купи Ñи Ñ Ð¿Ð¾-рано през денÑ) и това, че отдавна не бÑхме Ñвирили заедно.
ПеÑента е една от най-извеÑтните ирландÑки балади (можете да Ñ Ñрещнете и ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð³Ð»Ð°Ð²Ð¸Ðµ Grey Cock (“СивиÑÑ‚ петел”). Ð’ Ð½ÐµÑ Ñе Ð¿Ð¾Ð²Ñ‚Ð°Ñ€Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ Ñтар (келтÑки?) мотив за починалата любима, коÑто Ñе връща при Ð²ÑŠÐ·Ð»ÑŽÐ±ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи нощем, но може да оÑтане Ñамо до пропÑването на петела. ТрÑбва да Ñи замина, казва Ñ‚Ñ, когато пропее петела, защото не ми позволÑват да оÑтана… Ðко можеше нощта да нÑма край… Петленце, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ да не пропÑваш, когато зазори – и крилете ти ще Ñтанат златни, а клюнът – от Ñиво Ñребро. Петелът обаче пропÑва, а мъжът пита любимата Ñи: Къде е леглото ти, любима, къде Ñа тъканите ти поÑтели, къде Ñа Ñлугите, които бдÑÑ‚ над ÑÑŠÐ½Ñ Ñ‚Ð¸? Ð Ñ‚Ñ Ð¼Ñƒ отговарÑ: ПръÑтта е моето легло, погребалниÑÑ‚ Ñаван е моÑта поÑтелÑ, червеите Ñа ми Ñлугите… Такива ми ти тъжни мотиви.
Първите запиÑани верÑии на пеÑента датират от 1951 г., когато Francis J. Child Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¸Ñва в Бирмингам. През 1966 г. пеÑента Ñтава извеÑтна от един албум на A. L. Lloyd. Като текÑÑ‚ обаче пеÑента е запиÑана от Патрик Ð”Ð¶Ð¾Ð¹Ñ (голÑм изÑледовател на ирландÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð¾Ð»ÐºÐ»Ð¾Ñ€) още през 1830 г. ÐÑкои автори, ровейки Ñе в плаÑтовете фолклор, откриват в баладата ориенталÑки и индийÑки мотиви (подобна иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° двама любовници и пропÑваща в зори птица има в древни индуиÑтки текÑтове).
Ето и нашиÑÑ‚ Ñ ÐšÐ°Ð»Ð¸Ð½ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ ÐºÑŠÐ¼ Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¸Ñ ÑпиÑък от изпълнители на Lover’s Ghost:
[audio:loversghostex-02.mp3]