Lover’s Ghost

Тази вечер в брат ми записахме с голямо удоволствие една ста-а-ра ирландска песен, Lover’s Ghost, сиреч, “духът на любимата”. Записът стана бързо и лесно благодарение на Zoom H4 recorder, втората китара Stagg, на която Калин направи сефтето (купи си я по-рано през деня) и това, че отдавна не бяхме свирили заедно.

Песента е една от най-известните ирландски балади (можете да я срещнете и със заглавие Grey Cock (“Сивият петел”). В нея се повтаря един стар (келтски?) мотив за починалата любима, която се връща при възлюбения си нощем, но може да остане само до пропяването на петела. Трябва да си замина, казва тя, когато пропее петела, защото не ми позволяват да остана… Ако можеше нощта да няма край… Петленце, моля те да не пропяваш, когато зазори – и крилете ти ще станат златни, а клюнът – от сиво сребро. Петелът обаче пропява, а мъжът пита любимата си: Къде е леглото ти, любима, къде са тъканите ти постели, къде са слугите, които бдят над съня ти? А тя му отговаря: Пръстта е моето легло, погребалният саван е моята постеля, червеите са ми слугите… Такива ми ти тъжни мотиви.

Първите записани версии на песента датират от 1951 г., когато Francis J. Child я записва в Бирмингам. През 1966 г. песента става известна от един албум на A. L. Lloyd. Като текст обаче песента е записана от Патрик Джойс (голям изследовател на ирландския фолклор) още през 1830 г. Някои автори, ровейки се в пластовете фолклор, откриват в баладата ориенталски и индийски мотиви (подобна история за двама любовници и пропяваща в зори птица има в древни индуистки текстове).

Ето и нашият с Калин принос към дългия списък от изпълнители на Lover’s Ghost: