Мъжът в дългото черно палто

Видяха го как се мотае в града –
в салона за танци за малко се спря.
Жената прошепна: “Ще танцуваш ли с мен?”
Маска беше лицето, погледът му – студен.
Някой в храма прочете мъдрото четиво.
Прашен беше мъжът в дълго черно палто.

Свещеникът каза, по-твърд от скала:
“Човешката съвест е слаба и зла.
Не разчитай на нея, тя не ще разбере,
но зависи от теб да я храниш добре”.
Преглъща се трудно, присяда ни, но
тя сърцето си даде на мъжа в дълго черно палто.

Няма грешки в живота, всяко зло за добро.
Живееш, умираш, всъщност все е едно.
В живота си плуваш както плува листо…
Тя замина с мъжа в дълго черно палто.

Дим над водата. Лято, взето във плен,
под луната двуостра виждаш бор повален.
Чуваш грохот и вече изтръпнал си цял –
някой своето конче убива без жал.
Тя нищо не каза, не написа писмо.
Тя изчезна с мъжа в дълго черно палто.