Писмо 3 на Маргарита Друмева: Прошка

Поводът да напиша онова така наречено Отворено писмо беше реакцията на един приятел по перо, който се интересува от изкуството „човек, изпял стиховете си с китара” сигурна съм много повече отколкото мнозина от регистрираните български бардове и има твърде добра колекция от записи на автори извън България. Превежда си стиховете им и е доста надълбоко в материята. И когато се опитах да го убедя, че в България също има достойни поети с китара, той отговори, че не желае да слуша за тях. Оказа се, че ви познава от „Щъркела”, знае имената на българските бардове Христо Граматиков, Емил Ангелов… и „някой си там Гриша” /простете, не исках да го изричам, това е толкова абсурдно!/, чел е всичките ви долнопробни думички, дето сте ги изрекли в сайта, и счита, че е под достойнството му да слуша песни, създадени от тези хора. От което идва изводът, че такива като него отъждествяват понятието „български бард” единствено с кавги и недостойни обиди, а не с великолепните песни, които сте създали. Въпреки че с него сме приятели, той не пожела да чуе и моите песни, защото се отъждествявам с вас – всички сме в един кюп. Нито песните на който и да било друг достоен български бард. Простете, но ако самите ние не си пазим гърбовете, кой друг ще го направи?! Всяка гнусна дума, изречена по адрес на някого, се лепи върху челата на още 100 човека, които нямат никаква идея какво се случва, защото не влизат в тези сайтове и не се интересуват от дребни войни. Съжалявам, отказвам да бъда причислявана в този кюп!

Така влязох в „Щъркела” и прочетох какво сте говорили там. Наистина изумях и емоцията беше прекалено силна, за което МОЛЯ ЗА ПРОШКА Емил Ангелов и прекрасната му дъщеричка. Той го отнесе най-много, макар че други май го заслужаваха повече. С Христо Граматиков не се карам, но с него не знам как да общувам. Нещо си говорим на чужди езици. Сигурна съм, че оттук нататък никой от вас няма да си позволи да изрече грозна дума против когото и да било /за себе си гарантирам/ и тези „спорове” биха могли да бъдат причина  СЕГА ВСИЧКИ да теглим една дебела черта и взаимно да си простим. Сигурна съм, че пространството между нас ще бъде пречистено с един простичък акт на личната воля /не на чувствата/ – „Прости ми!” Защото в градината на българските бардове се е събрала бая голяма грамада от хвърлени камъни. Съберете си мъжеството и го изречете – всеки към всеки, лично, в личните си кореспонденции. Или искането на прошка е по-трудна работа, отколкото да наденеш боксовата ръкавица?! Иначе не можем да продължим нататък и да се качваме заедно на една сцена. Колкото и да сте заети, направете го, моля ви.

С Емо водим лична кореспонденция и считам, че чисто човешки няма причина да не си стиснем ръцете. Най-важното за мен е, че той си спомни кой е – неговата автобиография говори достатъчно за неговите човешки и професионални достойнства, на които свалям шапка. Огледа се в огледалото /някои неправилно са схванали, че имам предвид външния му вид – голяма грешка/, имах предвид да се вгледа в себе си. И съм сигурна, че повече няма да се забърква в никакви долни спорове. Но понякога човек греши, дори без да го осъзнава, а после е длъжен да се извини /включително и моя милост/. Аз го направих първа, моля, не мога да ви задължа, но ви моля – направете го и вие, според собствената си съвест. В един момент почти съжалих, че написах онова писмо, но не можех да не реагирам. Мълчанието ми щеше да означава, че съм съгласна, а аз не съм съгласна да ни разпилява и разделя този войнствен дух и да обезсмисля всичко, което сме направили досега. Срещу него изкарах боксовите ръкавици най паче. Защото, когато някой ме удари, ме заболява, но не си давам сметка, че когато аз удрям някого, него също го боли не по-малко. Вие как мислите?

Въпросът е какво ще правим оттук нататък. Преставам да мисля за обща концепция, явно това не може да стане, имайки предвид създадените групи в цялото. Преставам да употребявам думичката „грижа” по отношение на групата на Христо Граматиков и Комата, по тяхно настояване, както и персонално към г-н Милен Тотев /опазил ме Господ да се меся в творческите стремления на младите, тук ставаше дума за организация на един съвместен живот, Милене/. Но ако Христо Граматиков си е извоювал правото и е намерил начин да свири най-малко 40 пъти в годината, други стойностни бардове имат изяви само по време на съществуващите фестивали – сиреч 4-5 пъти в годината. Колкото и да не я харесвате тази думичка, ГРИЖА ме е за тях. Защото не е честно един Краси Първанов, с многото си можене да няма къде да си пее песните. Той все още няма и издаден авторски диск. Мисля, че това не е само негов проблем, това е проблем на една общност, която не съществува, колкото и да ми се иска на мен. И Тодор Янкулов, и Иво Георгиев, и Георги Климов, и още други – списъкът е дълъг. Защото тези хора не се вместват в никакви „кръгове”, някой някъде говореше за „Глутницата от единаци” – точно тя лично на мен ми е интересна най-много. А Христо Граматиков нека да публикува Отчета на Кръга – няма да е нескромно и всички ще видят какъв бурен живот има в Бургас. Браво!

Благодаря на всички ви, прощавайте и бъдете здрави!

Маргарита Друмева

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

8 Отговори

  1. Емил Димов Ангелов каза:

    Благодаря ти. Приемам с Благодарност Подадената Ръка. Простено да ти е. И нека Бъде дълъг и дълбок Мир.

    Прости Ми и ти, ако с нещо съм те обидил и/или засегнал. Не винаги уцелвам точната пропорция на съставките и подправките.

  2. komata каза:

    Иво Георгиев ИМА издаден авторски диск – “Бонзаите на снежния човек”, в който участвам и аз като беквокал!
    @ Христо Граматиков: я, ама ние сме били направили група! Казвай кога ще свири групата на официална изява 🙂

  3. Hristo Gramatikov каза:

    Прощавам всичко и на всички, с изключение на ония мушмороци, които се крият зад гърба им. Моля да ми бъде простено, че ме има. Аз най-малко съм виновен за това.
    Коме, обяснявам. Под “нашата група” следва да се разбира туй, дето се събираме не по заповед на щуката, а когато засвири тръбата вътре в нас, нещо като групов “алкосонгсекс”. Иначе като всяка постмодерна група, свирим и пеем едновременно, но на различни места и различни песни. Аз в Бургас, ти – в Истанбул, Таралежков – в София, а Брачеда – във виртуалното пространство. И все пак, за мен е чест!

  4. Hristo Gramatikov каза:

    Марго, мисля че винаги могат да бъдат намерени пътища поне към взаимното уважение и уважение към това, което правим, доколкото ни позволяват силите и възможностите.
    Склонен съм донякъде да се съглася с Комата, че движение няма, но моето обяснение е, че няма заради прътовете в колелата. Иначе авторска песен е имало откак свят светува и, надявам се, да я има и след нас.
    И понеже настояваш за Отчета на Кръга на Барда – моля! Не съм включил участието ни в Юбилея на Иван Шанса и предколедния купон на 19 декември, макар че и там много се пя.

    ГОДИШЕН ОТЧЕТ НА
    КЛУБА ЗА АВТОРСКА ПЕСЕН
    “КРЪГЪТ НА БАРДА” – БУРГАС
    ЗА 2008 ГОДИНА

    Кръгът на Барда неофициално съществува от 2002 година, учреден е през ноември 2004 г., а от пролетта на 2005 година е регистриран като Клуб за авторска песен към Центъра за устойчиво развитие “Компас”. От есента на 2006 година Кръгът на Барда се прехвърли в Народно читалище “Фар” – Бургас.
    През 2008 година Кръгът на Барда реализира следните изяви:
    м.януари
    – “Осъден на живот”, Музикално-поетичен спектакъл в памет на Владимир Висоцки, НЧ “Фар” – Бургас. С участието на Атанас Стоянов, Веселин Щерев, Емил Ангелов, Лъчезар Митев, Невен Кидеров, Светлана Стоянова и Христо Граматиков.
    – Гостуване в НЧ “Напредък” – Шумен “Вечер в памет на Владимир Висоцки”, с участието на Е.Ангелов, Хр. Граматиков
    м.февруари
    – “В света на долните гащи” – Авторски концерт на Димитър Таралежков
    – “Бригантина”, Концерт песни на руски бардове, НЧ”Просвета” – Поморие. Е.Ангелов, Св.Стоянова, Хр.Граматиков
    – “Бригантина”, Еврейски клуб “Шалом” – Бургас. В.Щерев, Св.Стоянова и Хр.Граматиков.
    м.март
    – “Пролетен вятър” – Съвместен поетично-музикален концерт. НЧ “Фар”. С поезията на Бина Калс, Елка Василева, Зорница Петрова, Ирина Войнова, Милка Стоянова и Роза Боянова и песните на Ат.Стоянов, В.Щерев, Д.Таралежков, Е.Ангелов, Св.Стоянова, Хр.Граматиков.
    м.април
    – Операция И”, Песни от руски филми, НЧ “Светлина” – Поморие, Св.Стоянова и Хр.Граматиков.
    – “Едно невероятно пътешествие до Атлантида и близките околности”. Гостуване на поета-бард, писател-сатирик, журналист и карикатурист Христо Карастоянов – Дядото. НЧ “Фар”.
    м.май
    – “Мила ми Венето” – отзвуци от календара. НЧ “Фар”. Ат.Стоянов, Г.Георгиев, Е.Ангелов, Н.Георгиева, Н.Кидеров, Св.Стоянова, Хр.Граматиков
    м.юни
    – “Еньовден – магията българска” и “Възпоменание за Паисий”, НЧ “Фар”, Е.Ангелов, Н.Кидеров.
    – “Паралелни светове”, Песни за морето извън Бургас и морето. Лятна сцена “Охлюва” в Морската градина – Бургас, Ат.Стоянов, Е.Ангелов, Св.Стоянова, Хр.Граматиков.
    м.юли
    – “Фантасмагории” – Авторски концерт на Христо Граматиков, Етнографски музей – Бургас.
    – “Непоправимата” – Гостуване на поетесата Петя Цолова. НЧ “Фар”
    м.август
    – “Дюлево вино” – Юбилейна вечер на Веселин Щерев. НЧ “Фар”.
    м.септември
    – “Добър вечер, госпожо Тъга” – Гостуване на поета, бард, сатирик и журналист Ивайло Диманов. НЧ “Фар”.
    – Операция И”, Клуб на дейците на културата” – Ловеч. Св.Стоянова, Хр.Граматиков.
    – “Есен е”, музикална разходка с Е.Ангелов и Н.Кидеров. НЧ “Фар”.
    – “Краят на лятото”, Гостуване на поета от Габрово Минчо Минчев, НЧ “Фар”.
    м.октомври
    – “Операция И”, Клуб на ветераните нефтохимици” Бургас. В.Щерев, Св.Стоянова, Хр.Граматиков.
    – “Роден в България” – Гостуване на барда Данчо Йорданов. НЧ “Фар”.
    – “Гори, гори, моя звезда”, концерт изпята поезия. Диспечерска гарова служба за трудноподвижни лица – Централна гара Бургас. Ат.Стоянов, В.Щерев, Св.Стоянова, Хр.Граматиков.
    м.ноември
    – “Операция И”,НЧ“Напредък”-Шумен. Ат.Стоянов, Св.Стоянова, Хр.Граматиков.
    – “Вечерен романс”, Клуб ”The Stage” – Шумен. Св.Стоянова, Хр.Граматиков.
    – “Ре-концерт”. НЧ “Фар” – Бургас. Изложба “Българска шевица” и концерт за Деня на християнското семейство, съвместна проява на НЧ”Фар” и НЧ”Напредък”. Ат.Стоянов, Г.Георгиев, Св.Стоянова, Хр.Граматиков.

    През 2008 година членове на Кръга на Барда участваха в съвместни прояви с поети, клубове и граждански организации в Българово, Поморие, Айтос, гостуваха в ПМГ “Акад.Н.Обрешков”, ОУ “Г.Бенковски”, Дом на нефтохимика. Пяха в художествените галерии “П.Задгорски” и “Бриз”, както и на митинга по време на Учителската стачка. Взеха участие в “Днешните бардове” – Казанлък, Ветрен, “Шумен-бард 2008”, “Морски струни” – Несебър, Софийските вечери на авторската песен, “Бард-фест Ловеч 2008”, “Есенни бардове” – Разград, както и в предаването “Полет над нощта” по БНТ.

    И едно последно съобщение.
    На свое събиране на 19.ХІІ. Кръгът на Барда взе следните по-важни решения:
    Координатор на Кръга вече е Светлана Стоянова, която ще бъде активно подпомагана от Емил Ангелов.
    През 2009 година Кръгът ще предложи нов формат на срещите във всеки трети петък, който е насочен към разнообразяване на проявите, привличането на нови изпълнители и фенове, разширяване на възможностите на всеки от членовете на Кръга за реализация на собствени идеи и намерения.
    Началото е 16 януари, 18,30 ч., Читалище “Фар”. Ще бъдете НА ГОСТИ НА…Христо Граматиков.

  5. komata каза:

    @Христо Граматиков: Доротея Табакова предложи два варианта за име на групата – “Граматикома” или “Комограма”. Иска да я вземем за беквокал 🙂

  6. Hristo Gramatikov каза:

    “комограма” е за предпочитане. Ако добавим и бек-таковата, щото много си падам по…вокали, може да се добави и “до” и да си стане направо “Комограма в Жо мадор”. Весели празници на всички зайчета, избягали от чувалчето на Дядо Кока-Коледа!

  7. komata каза:

    Марго,
    първо, искам да ти изкажа искреното си уважение за това, че намери сили и доблест да се извиниш на Емил.
    Също смятам и жеста ти към Пламен с наградата “Владо Левков” за много красив.
    Моята позиция по въпроса за единството съм изказала достатъчно ясно в текста ми, който Пламен бе така любезен да публикува. Но ми се иска да ти кажа и нещо персонално.
    На мен така и не ми стана ясна причината за твоя гняв.
    Защото, първо, без да отричам нито заслугите и постиженията на Гриша Трифонов, нито историята на Харманлийската среща, иска ми се да изтъкна дребния факт, че той НЯМА МОНОПОЛ върху организирането на събития в Харманли. Така, че след като е обявил, че няма да организира ежегодната среща, не виждам какво толкова лошо има някой друг да се опита да организира събитие на същото място.
    После се оказа, че причината на твоя гняв са били най-вече “грозните думи”, разменени в нета. Ами че това го има във всяка “мъжка кръчма”, бе Марго! Какво по-нормално от това няколко здрави, прави балкански мъже да се понапсуват по време на спор? А и в джентълменските клубове не е по-различно – там просто се псуват по-витиевато и по-прикрито. Което май е по-гадно.
    Такова селяви, както казваше героят на Андрей Миронов от “Диамантената ръка”.
    Твоят приятел очевидно е ранима душа, но това, че заради няколко по-солени лафа е отказал да слуша български бардове, включително и теб, си е единствено в негов ущърб. Поне според моите понятия това е проява на тесногръдие.
    На мен все пак ми се иска да имаме по-широко скроена публика.
    Щастлива Коледа ти желая,

    Комата

  8. Margarita каза:

    И аз на всички ви желая хубави и светли празници! Отново съм “поет с китара” и се отказах от ролята “боксьор с боксова ръкавица” – ялова работа е това. А на Комата специално благодаря – най-вече за оня превод, който още помня с каква скорост го преведе, за една нощ. Точно днес – на Рождество Христово – гневът е преминал, духът – кротнал и като че ли всичко си е на мястото, но на малко по-високо място. Поне се надявам да е така. Наздраве!
    Марг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 − 16 =