Писмо 2 на М. Друмева: Предложения за конкретни стъпки
Имаме нужда да създадем дружество с нестопанска цел, или кооперация, или фондация, която да се грижи за цялостния живот на българските бардове. В нея могат да участват съмишленици, които имат добра воля да развиват най-напред себе си като творчески личности, и после да работят за развитие на общността като цяло.
В този смисъл не можеш да правиш съдружие с някого, който има мисленето на популярното детско предаване „По по най” – някой, който се дърли за щяло и нещяло по разни сайтове. „Едно царство, разделено против себе си, не може да устои”. Това сдружение ще има за цел да се грижи за:
Фестивалите в България – концепция за провеждането им и финансиране, като кандидатстваме с различни проекти в различни програми и европейски фондове. Тези проекти, обаче, най-напред трябва да се напишат и защитят – който ми каже, че това става с чесане на езици по разни сайтове, хайде да видим дали ще повярвам. Вече имаме един такъв проект за фестивал – със Стефан Радев го писахме, Орлин ни предостави компютъра си – да го напечатаме, Комата го преведе на английски – благодаря ви! Предлагам да направим среща на директорите на фестивали примерно в Силистра – не за да се състезаваме и да се дърлим кой фестивал е по-добър, а за да се определи КОНЦЕПЦИЯТА НА ВСЕКИ ФЕСТИВАЛ, така че той да бъде уникален и различен от останалите. Тя би трябвало да съдържа и конкретно виждане как може да бъде приобщено младото поколение – лично аз познавам трима поети с китара на възраст до 20 години, които са много стойностни творци, но които не бих могла да поканя на съществуващите фестивали. Всички вие – сигурна съм – познавате по още трима…
Имаме нужда от радиопредаване „Авторската песен в България и по света”, примерно. Наше си радиопредаване, в което да се говори за живота вътре в движението и за авторите по света – с преводи на песни, биографии, събития, фестивали.
Звукозаписна дейност – мисля, че е необходимо да направим няколко сборни диска с най-известните песни на българските бардове. Както и да запишем отново стари песни, които съществуват само в архивите, в не особено добро качество. Ако помечтаем малко, може да включим и идеята за построяване на звукозаписно студио, в което да записваме новите си песни.
Концерти на бардовете в страната. Където и да отидем в България, хората казват: „Кои сте вие и откъде се появихте? Дайте ни дискове с ваши песни, та да си ги слушаме вкъщи.”
Участия в международни фестивали.
Да си направим клуб, или клубове в различни градове на страната, или места, където могат да се събират бардове и публиката им.
Реклама.
За това мисля от две години насам. Има работа за целия китайски народ. Това са ми идеите, имам нужда да ги обсъдя с вас и да поговорим как това може да се осъществи. С махленските си кавги само разгонваме хората около нас и никой няма да ни повярва. Няма да правя съдружие с хора, които искат да се карат, както няма и да работя за тях. Не влизам редовно в тези сайтове, където пишете, и когато прочетох как общувате, изумях. Имаше един външен човек там, който каза: „Хайде, бе, Краси /Йорданов/, направи нещо, не може така…” Никой нищо не прави, а всъщност наистина толкова много неща могат да се направят. Имам нужда да знам какво мислите за тази набързо нахвърляна програма, имате ли нужда от нея и бихте ли работили за осъществяването й. Защото е видно, че един човек не може да свърши цялата работа, както и не е редно двама да търчат и да организират, а другите да чакат наготово. Колкото до Христо Граматиков – квит сме. Аз написах, ти написа, оттук нататък няма да ти отговарям в публичното пространство, само на личния електронен адрес. Нямам време, приятелю, да се занимавам със състезания. За мен писането на поезия и песни е общуване и обмен на идеи. Прати ми електронния си адрес, искам нещо да ти подаря.Имам какво да ти кажа, първоначалната ми емоционална реакция попремина и съм готова на диалог. | Маргарита Друмева
Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто – да го направиш!
Маргаритке, приятелко моя, НАПРАВИ ГИ ТЕЗИ НЕЩА !
Много е лесно да се иска- нека да видим на практика-
Моето мнение е да се оставят творците да творят свободно – нали това е и същността на бардовете!
Амин!И дай боже!
Ваш Милен Тотев, който “не бил бард…”
За Бога, не желая никой да се грижи за цялостния ми живот, чудесно си се грижа за него и сама.
Нови фестивали за авторска музика се правят (Габрово тази година). Хората си записват албуми. Правят концерти. Работят. Кръгът на барда с проявите си си е създал свой кръг от постоянни почитатели, никак не малоброен и от най-различни възрасти.Тази година Невен Кидеров и Емил Билярски с помощта на Бъни направиха много интересни записи, които се разпространяват в нета. Вчера “Банда Бидони” (Митко Таралежков, Бранимир Стойков – Бъни, Невен Кидеров) направиха страхотен тричасов концерт в Чешкия център в София пред пълна зала и в присъствието на Ангел Джендема, Добри, Андро, Доротея Табакова и моя милост, която се включи на едно парче. И това съвсем не е всичко направено, а само онова, за което се сещам.
Не знам дали се движи бардовското движение, но хората си работят по повдигнатите въпроси, и то здравата.
Хайде стига вече регулация, нивелация и канализация.
PS. Царството отдавна съм сменила за кон.
Уважаеми бардове,
С цялото ми уважение към усилията на Маргото да систематизира проблематиката и “да сподели идеите си”, ще изкажа доста различаващото си мнение. И то не по отношение на идеите (те тези идеи си ги имаме открай време) – те са прекрасни. И като всички прекрасни идеи – фантастични!
Според мен времената на “грижата за цялостния живот на българските бардове” отдавна изтекоха в небитието. Единственият плод на тази грижа (с всички условности и възражения) беше Харманли и всички сме свидетели какъв компот се свари в крайна сметка.
Не ми стана съвсем ясно какво ще рече “съмишленици, които имат добра воля да развиват себе си като творчески личности…” Защото познавам доста хора, които имат цялото време на света да се развиват като творчески личности и други, които също имат добра воля, но по силата на ред обстоятелства губят поне 10 часа на ден в някакъв друг вид дейност, за да си осигурят хляба. Та тези, вторите, ще ги броим ли?
Нищо лично в случая.
За проектите. В писането на проекти, слава богу, имам достатъчно опит. И постижения. Но не е тук мястото да ги споделям. Ще бъда благодарен на всеки, който ми посочи по кои точно “различни програми и европейски фондове” проекти от този род са допустими. Тъй като приоритет на всички европейски програми и фондове е развитието на регионите и общините (изключвам транснационалните обекти). Т.е. едва ли подобна “национална инициатива” има шанс за успех. Такава може да бъде само наистина Национална стратегия, разработена от Министерството на културата, например.
За фестивалите. Всеизвестна е истината, че “който плаща, той поръчва музиката”. И опитите да се направлява движението по места “с чужда пита” все по-често удрят на камък. Може би такава среща на организаторите на фестивали ще се окаже полезна, но в общия случай всеки сам си определя критериите за участие и целите. Преди три години, в един разговор в Ловеч с някои от организаторите, споделих идеята си за регионални фестивали, които е и по-лесно да бъдат организирани и на които да не се прави предварителен подбор на участниците. И най-доброто (ако щете на квотен принцип) да се изпраща на един годишен, представителен форум, какъвто може да бъде “Бард-фест – Ловеч” или “Софийски вечери на авторската песен” (примерите са произволни). Това би облекчило и програмите, и бюджетите на всички тези срещи. И ще позволи по-категорично да се появят и нови имена, и нови песни. А това е най-слабото ни място.
Радиопредаване. Чудесно. Подкрепям го с трите си ръце. Даже съм готов да направя прогноза. Вие ми казвате кой ще го води, а аз веднага ви правя списък на поканените в предаването. По възможност – без биографиите им. И като как ще стане това без инстутиционална и финансова подкрепа?
Звукозаписна дейност. Още по-добре. Даже си спомням, че някъде нещо се чу, че имало някакви пари за нещо подобно. Но след това нищо не се чу, така че…Явно ще я караме на Самиздат. В което, впрочем, възнамерявам да инвестирам. Поне ще знам къде са ми отишли парите.
Концерти на бардове в страната. Много хубаво, Марго. И аз подочух какво става в Румъния. И им завиждам. Само че ние живеем в Чалгария и подобни неща не се поощряват. Отделно, че когато ни се удава подобна възможност, като че ли се полагат повече усилия да се докаже колко сме близки с другите жанрове, вместо да се подчертава това, което ни отличава.
Що се отнася до клубовете, ние си имаме Кръгът на Барда и си работим по всички тези “твои идеи”. С променлив успех, на регионално ниво, но…такива са ни възможностите. Макар че след като създадохме Клуба, атаките срещу него от себеподобните стават с всяка изминала година все по-жлъчни и по-жестоки. За което искрено им благодарим. Лоша реклама няма!
Впрочем, това за клубовете съгласува ли се с националната стратегия за развитието? Да не вземем да объркаме нещо?
Та, всичко е много хубаво. Като в приказките.
Поздрави отново от Ловеч!
По” стечение на обстоятелствата “разполагам с пълен аудиозапис на аудиокасети на изданията на БАРДФЕСТ ЛОВЕЧ от №1 до №6, и ако съм пропуснал да изпратя на някой от участниците лично по пощата негови записи, изданията на местната преса и още рекламни и други материали, както и благодарствено писмо за неговото участие,моля да бъда извинен.Толкова успях!
Да се надяваме,че хората, които желаят тази вече усвоена практика в Ловеч да продължи, ще намерят време и средства да го правят.
С уважение към всички творци: Милен Тотев,който..”не е бард”