РуÑките бардове, чаÑÑ‚ I. Какво е авторÑка пеÑен?
Уважаеми колеги и приÑтели, предлагам на Вашето внимание избрани Ñтраници от невероÑтното изÑледване върху руÑката авторÑка пеÑен на Лев ÐннинÑкий. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð¶ÐµÑ‚Ðµ да Ñе запознаете Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ‚Ðµ на легендарните руÑки бардове, като Ñе започне от ВертинÑки, Ðнчаров, Галич, Окуджава, през Юрий Визбор, Ðда Якушева, ÐлекÑандър Городницки, Евгений КлÑчкин, Юлий Ким, Владимир ВиÑоцки, та чак до Ðфганците, МирзаÑн, Долина, МитÑев и др.
Преводите Ñа Ñ Ð¸Ð·Ð²ÐµÑтни ÑъкращениÑ, ÑпеÑтени Ñа факти и ÑъбитиÑ, които нищо не говорÑÑ‚ на българÑÐºÐ¸Ñ Ñ‡Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚ÐµÐ». Преводите на Ñтиховете нÑмат претенции за художеÑтвеноÑÑ‚, по-Ñкоро Ñа опит да ги илюÑтрират – за тези, които не Ñе ÑправÑÑ‚ доÑтатъчно добре Ñ Ñ€ÑƒÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº.
ÐадÑвам Ñе, че запознавайки Ñе Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑите на зараждането и развитието на руÑката авторÑка пеÑен, и ние, българÑките бардове, ще можем да Ñи обÑÑним нÑкои неща или най-малкото – да ги погледнем от друг ъгъл.
ПриÑтно четене! Рзащо не и диÑкутиране?!
ХриÑто Граматиков
***
Какво е авторÑка пеÑен?
За да Ñтане ÑÑна цÑлата болезненоÑÑ‚ на въпроÑа, ще го задам наопаки: а какво е неавторÑка пеÑен? Има ли такава?
Има. Като обективна реалноÑÑ‚. Дадена ни чрез уÑещаниÑта.
УÑещаниÑта Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе оÑмиÑлÑÑ‚.
ÐеавторÑката пеÑен – това е авторÑка пеÑен, чийто автор по нÑкакви външни (за пеÑента) причини е неизвеÑтен или забравен – по вътрешни причини, Ñ‚.е., поради маловажноÑтта, ненужноÑтта, неÑъщеÑтвеноÑтта на това обÑтоÑтелÑтво.
Ðапипваме Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð·Ð½Ð°Ðº: значи, авторÑката пеÑен, като ÑамоÑтоÑтелен феномен, Ñе утвърждава там и тогава, където и когато авторÑтвото Ñтава принципно важен фактор. Важен до Ñтепен, че авторът на текÑта и авторът на музиката, в други Ñлучаи профеÑионално допълващи Ñе, образуват нÑкакво Ñвръх-профеÑионално авторÑко ÑÑŠ-битие. Което Ñе удоÑтоверÑва още веднъж чрез изпълнението. Ð’ другите Ñлучаи изпълнителÑÑ‚ Ñамо довежда пеÑента до Ñлушателите, а тук той е активен интерпретатор, Ñъавтор на Ñъбитието.
Идеален вариант за тази ÑÐ¸Ñ‚ÑƒÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ ÑъединÑването на четирите Ñтълба, когато бардът, акомпанирайки Ñи Ñам, пее пеÑен, чиито думи и музика Ñа негови…
…Когато ÑамоизразÑването на душата Ñтава по-важно, по-Ñилно и по-виÑоко от вÑички профеÑионални бариери – Ñ‚Ñ, душата, започва да ги преодолÑва Ñ Ð½Ð°Ð¸Ð²Ð½Ð° победоноÑноÑÑ‚; тогава и текÑÑ‚ÑŠÑ‚, и мелодиÑта, и глаÑÑŠÑ‚, и акомпаниментът започват един друг да Ñе „поддържат†и Ñтава поредното чудо на изкуÑтвото – ражда Ñе нов жанр.
Когато Ñтава ÑÑно, че той Ñе ражда, започват да му Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ име…
Ð’Ñе пак народът избира думата „бард†– кратко, обемно и звънко…
Да опитаме, напуÑкайки теоретичните виÑоти, да очертаем феномена на авторÑката пеÑен Ñпоред живота.
Че предтеча на този жанр е ВертинÑки, Ñ‚Ñ€Ñбва веднъж да Ñи го кажеш и да го забравиш. Защото тъжниÑÑ‚ Пиеро, опиращ Ñе на Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ñл и наÑочващ бели пръÑти към натебеширеното Ñи лице – Ñамата тази фигура лошо Ñе Ñъчетава Ñ Ð±Ð°Ñ‚Ð°Ð»ÑŒÐ¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ·Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ‡ дÑдо Охрим и Ñ€Ð¸Ð¶Ð¸Ñ Ð¨Ð²Ð°Ð½ÐºÐµ на Визбор. Да, ВертинÑки прокарва Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° жанра, но го запълват други. Когато му идва времето.
И времето идва – в Ñредата на века. ÐÑкъде около 1953 година, когато полагат в ÐœÐ°Ð²Ð·Ð¾Ð»ÐµÑ â€žÐ¾Ð±Ð¸ÐºÐ½Ð¾Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑъветÑки човек†и другите обикновени души Ñе отварÑÑ‚ за въпроÑите, за които отговори не Ñе предвиждат.
ЗапÑват. КлаÑиката в жанра е Ñъздадена за нÑкакви Ñи пет-Ñедем години. Без каквато и да е ÑмÑна на поколениÑта. Ð’ иÑторичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ð³. Дружно.
СмÑната на поколениÑта и Ñъответната борба – това е по-къÑно. През ÑедемдеÑетте години. Когато Ñе поÑвÑват първите поÑледователи. И вторите. И третите. Когато започва ÑтилизациÑта. И ÑпонтанниÑÑ‚ артиÑтизъм на първооткривателите е измеÑтен от блеÑÑ‚ÑÑ‰Ð¸Ñ Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñтизъм на разработките. И вече има лоно, в което вÑичко може да Ñе впише и да Ñе изпее: жанр…
От Ð»ÑƒÐºÐ°Ð²Ð¸Ñ Ñе ражда Ñ‚Ñ Ð½Ð° границата на петдеÑетте години: авторÑката пеÑен. И влиза в живота. Влиза доÑта тихо.
Ðа изхода Ñ Ñ‡Ð°ÐºÐ° изпитание, не по-малко опаÑно и даже, в извеÑтен ÑмиÑъл, гибелно: Ñъблазънта. Ðищо не можеше, а Ñега вÑичко може. Ðикъде не те пуÑкат, а Ñега те канÑÑ‚ навÑÑкъде…
През ÑедемдеÑетте години има още един момент на равновеÑие, когато отÑлабващото влиÑние на официоза Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе преодолÑва Ñ Ð´ÐµÐ¼Ð°Ð³Ð¾Ð³Ñки натиÑк, но може и да Ñе заобиколи, опирайки Ñе на най-новата апаратура… Изходът на борбата е предрешен: апаратурата поевтинÑва, магнетофоните Ñтават по-малки и по-леки; рокът Ñтава по-тежък; вокално-инÑтрументалните групи Ñе умножават – наÑтъпва епохата на клипа и тиражирането; преодолÑвайки Ñвоите гонители, авторÑката пеÑен от къÑно-ÑъветÑката епоха излита във вÑички поÑоки и Ñе включва в кръговрата на Ñветовните течениÑ.
Между тези граници – преди и Ñлед – е времето, което Ñега можем да наречем “епохата на патриарÑите”.
Да Ñе върнем към началото. ПатриарÑите Ñа лошо въоръжени. Магнетофонът „Яуза†е върхът на желаниÑта, както пишещата машинка „Ерикаâ€, коÑто прави „цели четири копиÑâ€.
Това доÑтатъчно ли еâ€
Да. За да оÑъзнаеш Ñебе Ñи. За да взривиш Ñдрото. И тъкмо за това, не повече.
Главното им оръжие не Ñа магнетофона и машинката. Главното им оръжие е китарата. Ð’ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ð¾Ð²ÐµÑ Ð½Ð° такива инÑтрументи, като Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ†ÐµÑ€Ñ‚ÐµÐ½ роÑл (за профеÑионалните пеÑни) и колхозната гармошка (за народната пеÑен) – бардът опитомÑва китарата, най-окаÑната, Ñ Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚Ð° на презрението, рожба на еÑнафÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÑƒÑ…. Той е взема направо из-под фикуÑа и мушкатото, от клетката на канарчетата. Може би затова Ñ Ð¸ взема, защото китарата е Ñимвол на отреченото. Едно към едно…
Полето на дейноÑÑ‚ малко прилича на уютен еÑнафÑки дом.
Ðа първо мÑÑто, това е интелигентÑката кухнÑ. Извоювано къÑче Ñуверенна Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñред колективно-доноÑничеÑката мишеловка.
Ð’ тази индивидуална кухнÑ, в този мини-театър, Ñе разиграва пеÑенното вдъхновение. По най-забранените канони. От Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾Ð¾Ð¿Ð»ÑŽÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´Ñки Ñ€Ð¾Ð¼Ð°Ð½Ñ Ð´Ð¾ пронизаното Ñ Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ð¾Ð·ÐµÐ½ опиум вертепно дейÑтво. От нецензурираното войнишко пиÑмо, като от Ремарк получено от Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ñ€Ð¾Ð½Ñ‚, до ироничната детÑка приказчица за Ð¶Ð°Ð´ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐµÑтеÑтвено западен ÐрканзаÑ. Рако е източно, то да е чак от дразнещо невероÑтните Камчатка-Ðнапка. Рако е родно, то от Канатчиковата дача… Окуджава, Галич, Ðовела Матвеева, Ким, Ðнчаров…
Ризвън границите на интелигентÑката кухнÑ?
Там е още един гениално режиÑиран мини-театър: улицата, двора. С Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ ÑƒÐ»Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ хрип виртуозно Ñе втурва в пеÑента Ð¿Ð¾Ð´ÐºÐ¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² ГИТИС ВиÑоцки.
И накраÑ, накрай града, по-точно, на маршрута – „в далечните КарелÑки езера†– Ñеди край Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ ÑƒÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸ÑÑ‚ геолог – Ñтудентът Ñ Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð°. Защо точно геолог? ОбÑÑнÑва го Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¡Ð»ÑƒÑ†ÐºÐ¸: геолог – това е единÑтвената интелигентÑка профеÑиÑ, Ñвързана Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð° на чиÑÑ‚ въздух. Здрава работа, здрав дух. Тук, край Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ðµ другото огнище на жанра. Визбор, Городницки, Дулов…
СъответÑтваща на иÑторичеÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÐµÐºÐ¾Ñ€ палитра от характери и маÑки. Ðо има общ тон, лайтмотив, Ñвръхзадача – чувÑтвото за незавиÑимоÑÑ‚.
Точно на тази незавиÑимоÑÑ‚ и реагира толкова тревожно влаÑтта. И правилно! Тук е главното предизвикателÑтво и главниÑÑ‚ Ñкандал. По-леÑно е да Ñе Ñправиш Ñ Ð½Ð°Ð³ÑŠÐ» бунт, отколкото да понеÑеш невинното вдигане на рамене и нежната уÑмивка, коÑто бардът изпраща към притихналата зала:
– Ðз Ñамо пеÑничка ще ви изпеÑ…
„ПеÑничка†– това е опорната точка вътре в душата. Паролата на личноÑтта – тайната Ñвобода. Дар, предизвеÑтен от Пушкин и завещан от Блок на руÑката интелигенциÑ. СъщиÑÑ‚ този дар, който Ñ‚Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð¿Ð°â€¦Ð¿Ð¾-точно разкопа, когато можеше да го направи…
Така или иначе, авторÑката пеÑен, родена в руÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² втората половина на ХХ век, е чаÑÑ‚ от тази иÑториÑ. От момента, в който дÑдо Охрим изпраща на миÑÐ¸Ñ ÑÐ²Ð¾Ñ â€žÐ‘Ð°Ñ‚Ð°Ð»ÑŒÐ¾Ð½ÐµÐ½ разузнавачâ€, до момента, когато е решено да Ñе Ñъберат и Ñпоменат вÑички, Ñ‚.е. да Ñе направи равноÑметка.
Разбира Ñе, равноÑметката не е окончателна. Ðз изобщо Ñе ÑъмнÑвам, че в ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ Ñа възможни окончателни изводи…
Защото авторÑката пеÑен е не профеÑионално Ñвление, а…тук ще употребим израз, завещан ни от един велик филоÑоф: „човечно, прекалено човечноâ€.
Дано го запазим такова в многотомната човешка иÑториÑ.
***
Лев ÐнниÑки, „БÐРДОВЕТЕâ€
Сапронов 2005, ИркутÑк
Преводът е ÑÑŠÑ ÑъкращениÑ.
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ð·Ð° извинение – този абзац да Ñе чете така:
“геолог – това е единÑтвената интелигентÑка профеÑиÑ, Ñвързана Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð° на чиÑÑ‚ въздух”.
Грешката е допуÑната по невнимание.