Роден по черешово време: един концерт между „Главната улица” и „Лятото”
Днес се проведе един невероятен концерт.
В интерес на истината, бях тръгнал с настройката, да изслушам поредната „Вечер на изпитата поезия”. Даже мислех и да пропусна. Но добре, че отидох.
Тази вечер си припомних защо обичам Гриша Трифонов. И че онези безкрайни вечери Жолио, в компанията на китарата и гласът му, не са били безсмислени.
Вярно е – годините са си казали своето. Ония прословути високи извивки, които правеше някога, и които му бяха запазена марка, вече ги няма. Но лъвът на сцената беше жив, с онова всичкото мачовско очарование, което ме порази при първата среща някога с него.
Лъвът и през зимата си остава лъв.
Въпреки, че започна концерта с една от двете си емблематични песни – „Главната улица”, чест прави на Гриша Трифонов, че не се плъзна по вълната на лесната популярност и да засвири само известните си шлагери.
Напротив – той пя рядко изпълнявани от него, но много хубави песни, примерно като „Роден по черешово време” по текст на Ивайло Балабанов или „Имаше мама, червено коланче” по текст на Иван Методиев.
Както всички знаят – Гриша Трифонов не пее песни по свои текстове. Може би ги смята за неподходящи за песни. За сметка на това – много други ги пеят.
Както е вярно и обратното – той няма в репертоара си песен, която не е по негова музика.
Концертът, най-грубо, може да се раздели на две части – бъдещ албум и издаден албум.
В първата част, във великолепно китарно дуо с Красимир Първанов, той изпълни много песни, които ще влязат в бъдещия му албум /скоро, много скоро, както обеща той/. За да остане изненада, няма да изброявам песните, но в тях влизат и двете горепосочени.
Във втората част, сам, на синбек, изпя последователно песните от албума „Главната улица”
Имя твое
Стара скандална любов
Котката в шапката
Опасен като динамит
Кафене под кестена
Лъвов мост
Сълза
И завърши с „най-добрата песен в албума” според автора на текста – Калин Донков, „Прашинката любов”.
Песните от този албум /вече колекционерска рядкост/ можете да чуете тук.
„И след като започнахме с Главната улица, трябва да завършим с Лятото” – каза Гриша Трифонов.
Но претъпканата зала не смяташе така и го извика няколко пъти на бис. На последния път, той изпълни една песен „специално подготвена за бис” – „Е да имам, то що немам…”
Ръкоплясканията бяха дълги и на никой не му с тръгваше. Имаше някаква магия в залата…
На човекът, членът на УС на СБП, директорът на „Български писател” – „отскоро, но за дълго” имам да кажа много и нелицеприятни неща.
Но пред барда ми остава единствено мълчаливо да падна на колене. | Иван Богданов, www.bukvite.bg
Прочетох мнението на едно лице за концерта на Гриша Трифонов, състоял се на 10-и Ноември (понеделник). Макар и да се смятам уважаван човек и с настоящото да рискувам да идентифицирам въпросното лице, като лице, свързано, макар и твърде имагинерно, с културата, съм наясно, че поради едни негови инициативи, свързани с негов сайт, поне няколко души са прочели мнението му и има, макар и минимална вероятност, част от тях да му повярват. Да не споменавам, че съдейки по титула на страницата, „експертното” мнение на лицето е изказано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура” с цели 500 лв. на българския данъкоплатец… (тук дълго цъкам с език за пари, които биха могли да се дадат например на някой талантлив човек, но нейсе). Та, за да сведа до минимум вероятността някой да сгреши (човешко е, все пак) и да повярва на лицето, пиша настоящия коментар:
Лицето (да не споменавам други части, но според фолклора и те влизат в лицето) е смятало, че ще присъства на „Вечер на изпитата поезия”. Може би намекът цели да атакува традицията след концерт, поетично четене, или какво да е културно събитие, хората да се събират на хапване и пийване. Странна за мен позиция, имайки предвид, че хората се събират да се веселят и без повод, какво остава, след хубав концерт. А очакванията на лицето за нещо некачествено са също странни, да не кажа обидни, още повече след концертите на Красимир Първанов, Митко Динев и Георги Климов. Но на тях лицето не е присъствало. Неприятно е да осъзнаеш, че лицето е отишло именно на концерта в понеделник с идеята да оплюе в последствие не кой да е, а именно Гриша Трифонов, независимо в качеството му на какъв.
Нататък лицето с нотки на очарование оценява смисъла (така и не разбрах в каква посока) на вечерите в столично заведение, където лицето е слушало „гласът” и китарата на Гриша Трифонов. Тук доста трудно преглъщам присламчването на лицето към една компания, част от която то е било единствено във формат „на съседната маса”. Но поради очевидно силното му желание някак поне да се асоциира с тази компания, ще бъда снизходителен и ще му простя. Този път. Следващият очаквам, ако ще се причислява към дадени хора, поне да ги поздрави, или да дойде да си каже, че възнамерява да се разгласява като част от компанията, независимо от нейното становище по повода.
Оставям на заден план мнението на лицето относно тежестта на годините, тъй като го намирам тенденциозно, понеже силно наднорменото тегло, липсата на не малка част от окосмяването на главата и слабата, по мои наблюдения и обонятелни спомени хигиена на същото лице, не го отвеждат към нужната самокритика.
Оценката на лицето за гласовите данни на Гриша Трифонов, смятам за некомпетентна, поради липсата на необходимия за тази оценка ценз. Нищо против тази оценка да се споделя лично, но не й е мястото в публичен текст, и то поднесена във формат, в който се прави опит за изнасяне на неоспорима фактология или експертно мнение. Оставям настрана факта, че за експертно мнение са нужни експерти, смятам, че това е неоспоримо и широкоизвестно.
Принципно женското очарование от мачовщината на изпълнителя оставям настрана, а също така и зоологическите постулати.
Некомфортно става и от вменяването на „чест” на Гриша Трифонов, по повод правилния избор на песни. Тази своего рода изненада говори за обидно ниски очаквания към концерта, и за ниска компетентност по отношение на структурата на един концерт. Обидно ниските очаквания станаха ясни, за съжаление и компетенцията се изясни… Не виждам повод за изненада и екзалтация в това, че Гриша Трифонов е направил правилен и напълно закономерен избор на песни. Не знам някой да се екзалтира от слънцето например, затова, че е изгряло за пореден път. Но да кажем, че лицето има нужда да се самопредели като откривател на факти като например „Гриша Трифонов прави прекрасни концерти”, „Слънцето изгрява сутрин”, „Водата завира при сто градуса”. Наистина е безопасна позиция – никой няма да заподозре, че всъщност лицето няма компетенцията да прави изказвания и затова повтаря общовалидни и общоизвестни неща.
Предположението на лицето, че Гриша Трифонов не намира стиховете си подходящи за песни, оставям без коментар, мисля, че е ясно защо. Вярно е, че някои неуспели творци се реализират като критици, но това далеч не превръща всеки критик в творец. Някои просто и това не могат…
Лека фактологическа поправка: Песента, която Гриша Трифонов изпя за финал е „Gipsy song” на Влатко Стефановски.
Нататък лицето се увлича в употребата на пълен член, както е видно от статията, а също и във фрагментарни и тенденциозни цитати, което пък е ясно само за хората, присъствали на концерта. Намирам практиката за некоректна. А какво нелицеприятно има да каже на Гриша Трифонов неприятното лице, си е негова работа и мястото на такова изказване не е в статия, имаща претенциите на критика. Във всеки случай, убеден съм, че каквато и да е критика на лицето към когото и да било, тя е по-скоро смешна. Тук най-малко се сещам за качеството на издаваните от самото лице книги, но както се пее в една песен „…но нека за това да не говорим, но нека за това да помълчим…”
Иначе падането на колене е хубав жест, но е добре и по правилен начин да се предлага. А най-добре и от правилния човек, в противен случай е смешно…
Благодаря за вниманието!
Стефан Радев