Димитър Христов

Димитър Христов е поет, драматург и преводач, автор на книги със стихове и на пиеси. Роден е в Благоевград през 1957 г. Израства в София и завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Член е на Съюза на българските писатели и на Международната асоциация на писатели и публицисти. Негови книги и песни са отличавани с национални награди. Създател е на Фестивала Софийски вечери на авторската песен. Албумът му „Сърдечен ритъм” е издаден в София през 2011 г. От 2009 г. е директор е на Българския културен институт в Скопие, Р Македония.

Аудио

Китара

[audio:http://poetiskitara.com/songs/mitko-hristov/guitar.mp3]

Романс

[audio:http://poetiskitara.com/songs/mitko-hristov/romance.mp3]

Любимото момиче

[audio:http://poetiskitara.com/songs/mitko-hristov/favourite.mp3]

Молитва за България

[audio:http://poetiskitara.com/songs/mitko-hristov/prayer.mp3]

Текстове

КИТАРА 

Китарата отново ме спасява

от черни мисли и мълчание,

гласът ѝ извисен или сподавен

звъни като звънче или камбана.

Звучи с непредсказуемия ритъм

на моето сърце и не пропуска

да шепне посред грохота на дните,

а всяка струна да превръща в спусък.

 

Китарата в затишие ще кресне,*

в гълчавата гласа си ще снишава,

от радост ще заплаче в нежна песен,

от мъка ще се смее до забрава…

 

Едва ли друг ще може да я има,

без мен ще бъде празна и печална.

Тогава нека моята любима

да я целуне и да я погали.

 

И ще засвири с пълен глас китарата,

една сълза по струните ще блесне

и ще звучи любимата ни песен,

в която любовта не се повтаря.

 

РОМАНС

Нощта дойде като мургава циганка

с палещ поглед и диплен фустан,

съучастно звездите намигаха,

а луната се тулеше в свян.

Но изгряваха смугли лунички

в мойте пръсти от тръпния гръб

и замрелият вятър се свличаше

по стебло от сподавена скръб.

 

Кръшно двата разплискани хълма

се извиваха в жаден копнеж

и припряно по стръмната стълба

покатери се пламък от свещ –

и угасна, за да се разлее

в тая циганска матова глеч…

 

Завистта на отминати феи

ще се втурне в неистова сеч

и тогава ранената нега

своя тежък фустан ще върти.

 

Пръски кръв призори ще ме жегват,

моя циганко с лунни черти!

 

ЛЮБИМОТО МОМИЧЕ

Тя е момичето, което

обичам непрестанно,

Тя е прозорецът ми светъл,

и лек за мъжка рана.

Тя е момичето, което

остава си момиче,

макар че неусетно

годините изтичат.

 

Тя е момичето, което

е чувствено и мъдро,

посипва ме с конфети,

сентенции ми бъбри.

Тя е момичето, което

тъй както дишам – милвам

и пари във ръцете ми

сълза и смугла мигла.

 

Тя е момичето, което

върви до мен, не бърза

и аз съм пак момчето

в най-хубавата възраст.

 

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ 

Боже, дай на България слънчеви дни,

дай на децата ни бъдеще светло –

вярата в нас и след нас да кълни

както пшеницата расне в полето.

Боже, дай ни надежда, залък хляб, щипка сол,

дай ни мъдрост и сила, глъбина и простори –

да забравим омраза, завист, гняв и разкол,

да надмогнем, пречистени, своята горест.

 

Боже, дай ни нелек, но достоен живот,

дай на вси простосмъртни искрицата вечност,

дай на целия български праведен род

висота, красота, доброта и сърдечност…

Боже наш, нечестивите ти накажи,

а страдалците горди духом подкрепяй,

развенчавай притворства, коварства, лъжи…

И до храма да стигат всички пътеки.

 

Боже, дай на България и на света

бъдеще ведро, мир, благоденствие –

нека ни води благовестта,

за да възкръснем след всяко пришествие.

 

Отче наш, любовта ни навек съхрани,

възвиси съвестта, идеалите святи –

Боже, дай на България слънчеви дни,

НЕКА БЪДЕМ НА ДУХ И НА ВЯРА БОГАТИ!