Октомври

Здравейте. Споделям с вас една нова своя песен, по текст на брат ми Калин Сивов – за детството ни, за старата бабина къща, дето я събориха; за надеждата, която се търкулна по едни олющени стъпала и изчезна някъде…

Октомври

Октомври е вече. Усети ли –
идва момчето от есен?
Октомври е вече. Изплете ли
за дъжда от коприна въжета?

Октомври е, листата на смокинята
ми заговарят за надеждата,
Тя тичаше на двора да играе,
присядаше под бора и се смееше.

Прозорците я гледаха отгоре
и кимаха на всеки неин поздрав.
А после тихо й намигаха:
“Прибирай се, вечерята е сложена!”

По камъка обичаше да шляпа
и топката да рита до небето,
да вдига с босата пета праха на лятото,
съкровища да крие по дърветата,

да гони слънчеви петна из къщи,
във скрина да намира паяци,
в следобеда истории да нищи,
а вечер да заспива рано…

Октомври – време е за вино
и непохватни куплети.
Октомври е вече. Момчето
те прегърна със есен. Усети ли?

Октомври е, листата на смокинята
отново ми говорят за надеждата,
която се търкулна по стълбището,
прескочи ниската ограда и изчезна.