Нови песни на Слави Генчев
Славимир Генчев – Корабокрушение
Корабокрушение
Дъждовна улица в Бургас
и кафене с протрита шапка.
Бездомен старогръцки глас
от козирката бавно капе.
Знам: улицата свърша с бряг,
край който не минават кораби,
но „Старата гемия“ пак
е пълна с пътници догоре.
Избръснатият капитан
над цифрите се е надвесил,
а котвата тежи до грам
в нозете на позната песен.
Подгизналият хоризонт
платната на страха надува:
сега ни трябва бъчва ром,
за да посмеем да отплуваме.
Но никой тук не е смелчак –
клечим под козирката, пушим,
че улицата свършва с бряг,
след който пак започва суша.
Отсреща извисява кей
олющена стена с афиши
и некролог, на който пише:
„Почина барба Одисей.“
Славимир Генчев – “Люксембург”
В отговор на въпроса
как е във Люксембург,
казвам: чисто и просто
там
няма боклук.
Няма толкова гении,
както при нас на юг,
но е вън от съмнение:
там
няма боклук.
Ни едно поколение
не е галено с чук,
затова, с извинение,
там
няма боклук.
И последният даже
не се прави на друг,
за да мине за важен.
И ето:
няма боклук.
Няма мними движения,
няма ялови звуци…
Затова без извинение
там
нямат боклуци.
***
Готованщина
Искам да я карам, мамо,
само рахатлъшката:
да играя в тази драма
някой от поддръжката.
Нека другите балъци
да се бъхтят мъжката –
важно-важно, ръца-пръца
аз да стискам дръжката.
Толкова да знам и мога,
колкото да кръшкам,
ала да изкарвам много
искам за издръжката.
С чукче, линийка и молив
цял живот да пъшкам –
безхаберие на воля,
никакви задръжки.
На професор се не давам,
философ съм същи;
гледам да не се минавам
даже и в поддръжката.
Дом и челяд да обгрижа,
пенсийка да вържа,
да не мисля,
чувам,
виждам
повече от дръжката.
Абе, навсякъде има боклук… Но поздравления за идеята и текстовото изпълнение.
А бе аз имам предвид и буквалните, и преносните боклуци. Всъщност ти разбираш какво искам да река, както и аз разбирам какво ми казваш ти.
В този смисъл по боклук и боклуци ги бием многократно. Да не говорим за футбол – пред тях сме великани.
:-)))
Здравей, Слави,
Тези дни се върнах от Виена. Потресът (от България) е невероятен.
Написах като продължение на темата за Люксембург, затова го посвещавам на теб, с приятелско намигване към Пламен Ставрев.
ПРИКАЗКА ЗА ВИЕНСКАТА ГОРА
Искам да съм патка в замъка Шьонбрун –
там не може никой да ме сгази.
А над мен с тризъбец старият Нептун
от мераци ромски да ме пази.
Искам да съм куче във Донау-парк,
да ме хранят в кокали на едро.
Ако безконтролно в росната трева:
Сещайте се! – трийсет евро!
Искам да съм влакче в Технише музеум
и да бъда винаги в изправност.
Нека друг лекуват тука вместо мене
и да му помагат социално.
Искам като Слави Генчев в Люксембург,
във Виена да израснат мойте внуци!
Щото нито в Белведере, ни в Хофбург,
Прав е човека! – Няма боклуци!
Крача из Европа и не вдигам шум.
Плаче безутешно мойта мама.
Искам да съм патка в замъка Шьонбрун!
По-добре от негър в Алабама!
Ицо, благодаря! Направил си добра и точна градация – и накрая си го заковал с отправка към Кольо Искъров, мер на праха му!