Анданте
Надигаха се някъде отвъд, растяха неусетно планините. Целувах изнурената ти плът и исках пак от нещо да отвикна. Бе времето на вярата в това, че всички хора имат свои къщи. И исках всичко, после...
Надигаха се някъде отвъд, растяха неусетно планините. Целувах изнурената ти плът и исках пак от нещо да отвикна. Бе времето на вярата в това, че всички хора имат свои къщи. И исках всичко, после...