Дълги и хладни коридори, в които стъпките отекват. Високи сводове, мрачни стълбища, по които не минава никой. Появата на непознат посетител в сградата предизвиква нещо средно между недоумение и досада и извиква неприятни опасения....

Пиша тези редове между деветия и четиридесетия ден от смъртта на професор Коев – в „зоната на здрача” между болката от загубата и светлината на надеждата за Утрото, което очаква душата му. Между още...

[Борис Акунин, Пелагия и белия булдог]   Изпод забрадката й непрестанно издайнически се подава риж кичур. Тя е проницателна и смирена; тя е смела и пъргава; тя е отец Браун в новия руски детектив;...

Гумильов Домът бе сляпа и червена, Със остри върхове стена И само горе виждах да блестят Прозорците – два къса светлина Вратата леко бутнах, знаех някак – Тук пришълецът е добре дошъл Така спокойно...

Б. Пастернак За мен Ти беше всичко на света Дойдоха после и войната, и разрухата И дълго, дълго нямах аз от Тебе Ни вест, ни кост, ни даже слухове. Но минаха години много Гласът...

Менделщам На служба храмова зенита ярък И светлина под купола през юли Въздъхваме със пълна гръд, от времето излезли По горските поляни, където то е спряло Евхаристията е тук, подобно вечно пладне, Причастниците пеят...

Набоков Такива нощи има – легна И одърът ми тръгва към Русия И всеки път ме водят към дола – В дола ме водят, за да ме убият Събуждам се и в тъмното, от...

капките в градината просветват след дъжда звездите са усмихнати в мократа трева – зелени пръсти – впиват свойте корени тревите всеки шум се дави във бунара на нощта, до мирен ангел при нозете и...

Тъмен сън от свежа утрин: Вик! – и костеливи птици се оплитат в слънчевия кръг и огъват златните му спици. Най-голямата ще клъвне от скала, ще пие вятър. Колко каменно-солена е потта на планината!...