Да поискаш да станеш врабче

врабчеАко уважавате любознателните отличници; ако в „Стани богат” го докарвате до 5000 лв, че и нагоре, с чаша пред телевизора, и изнервено подвиквате на удивително нискокултурните реални участници в играта – дали сте си задавали някога въпроса: Какво празнуваме на Коледа?

Разбира се, Рождество Христово, ще отговорят много от вас. Но какво по-точно ще рече това?… Непосилната трудност на този въпрос е накарала един умен човек, Йоан Екзарх, да възкликне: „Какво ли да река или как да го изрека? Как, по какъв ли начин да разкажа неизповедимото?”

Сцената с яслите, животните, св. Богородица и Йосиф, приведени над Младенеца, е така срасната с най-дълбоките ни културни пластове, че рядко се замисляме над реалното й съдържание; рядко или направо никога, се опитваме да си представим „неизповедимото”, стоящо зад умилителната пасторална картинка, позната ни от икони, пошли гипсови отливки и безброй коледни песнички. Ако трябва да изкажем Рождественската сцена на един друг език, може да се получи нещо такова:

Отвъд всичко видимо, вечно съществува едно свръх-разумно и свръх-добро Същество; една Личност, колкото непредставима, неописуема и безподобна, толкова и близка до всеки – защото Той присъства навсякъде и знае и най-дълбоките ни помисли. Та тази именно Личност ни се е открила като „Трима-в-Един” – още една чудна нелепица за кухненския ни разум. Отвъд всяко въобразимо време, преди още да бъде създадено самото Време, историята на целия ни познат свят е била в ума на Троицата – съдбите на всички живи същества, на мен и на теб, са се съдържали в този Разум преди хипотетичния Голям взрив. И – виж ти! – в замисъла на вселенската йерархия на скромния homo sapiens е било отредено най-високо място. Този човек, откривател на огъня, на колелото, на двигателя с вътрешно горене, съчинител на поезия, измисляч на неща, воин, престъпник, подлец и творец; това именно същество, което съм и аз самият – се е оказало възлюбен на Бога; негов абсолютен фаворит.

graffiti_john_3_16_postcard-p239760786105752471td81_328„Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син…”  (Ако сте се мотали достатъчно дълго из Щатите, не може да не сте забелязали на някоя стена следния лаконичен графит: „John 3:16” – по нашему, Евангелие от Йоана, 3 глава, 16 стих). Да, Рождеството е свързано пряко с най-тъмните дебри на богословието и метафизиката – защото касае именно онова, което ни е най-малко ясно: вътрешните отношения между трите Лица на Единия Бог. За тях знаем само онова, което ни е открил самият Божи Син – а то не е много. Очевидно реалността на тези отношения е толкова непостижима за ограничения ни интелект, че Христос предпочита да говори за тях в образи – повечето от които се свързват с малко омърляната от употреба в наше време дума „любов”. При това, забележете, в езиците на които е писана Библията, тази дума се употребява крайно прецизно – „ерос” (полова любов) например е различно от „агапе” (божествена любов), което пък е различно от думата, изразяваща любовта между приятели. И така, между трите „Лица” на единия Бог цари съвършена, обемаща всичко и споделяна между Тримата любов. От изобилието на тази любов Бог започва да твори; от нея извира всичко; от нея тръгва всъщност историята на света.

От всички творения на видимия свят (тоест нашия свят; невидимият свят е този на ангелите) единствено на човека е дадена свободна воля. Знаем какво се случва в зората на историята: човекът се проваля. И понеже, оставен сам на себе си, човекът никога не би могъл да си възвърне райското състояние на чистота и пряко общуване със Създателя си, в същия този Предвечен Съвет на Тримата е било взето невероятно по форма и съдържание решение – едното от Лицата е приело доброволно да поеме върху себе си цялата човешка природа – казано просто, да стане човек. Как точно това неочаквано дръзко и все така невъобразимо действие на Бога възстановява достойнството и способностите на човека, заема години от академичния курс по богословие, затова няма да се занимаваме с „технологията” на Спасението (нека не забравяме, че след Рождеството има и Разпятие, и Възкресение, и Второ Пришествие – великият разказ на Библията започва в зората на времето и свършва, ами, в края на всички времена). На нас, не-богословите, може да ни помогне повече например тази притча от неизвестен автор:

Един човек гледал през прозореца на дома си измръзналите от студа врабчета. Много искал да може да направи така, че врабчетата да влязат в дома му и да се стоплят. Опитвал всякакви хитрини, за да ги примами вътре; сипвал трохи до самия праг и оставял вратата отворена, но щом се озовавали на една стъпка от прага му, врабчетата неизменно се разлетявали в уплаха. Тогава човекът си помислил: „Да можех да стана като тях! Да стана врабче – тогава щях да им разкажа за топлината и те нямаше да се страхуват да ме последват…”

„Бог стана човек, за да може човекът да стане бог” – така св. Атанасий Велики, живял през 4 век, предава същата мисъл, същият неизменен (и верен) абсурд на вярата. Рождеството ни открива именно този път – славният, но и страшничък път на християнството като начин на живот. И начин на смърт – защото заради вярата си в Рождеството мнозина, сред които и нашите собствени прадеди, са били готови да се простят с живота си – при това с надежда, не с отчаяние.

Най-големият шедьовър на руския иконописец Рубльов изобразява Троицата – три ангелоподобни фигури, седящи на трапеза, на която има чаша. В геометрията на тройното изображение е вплетено усещането за тази необяснима любов, предполагаща и водеща към  Жертвата. И когато на Бъдни вечер семействата ни насядат около масата, отрупана с плодовете на земята, между нас заструява отражението на същата тази любов – защото сме Негови подобия; носим Неговия образ в пластове на душите си, непознати и на нас самите.

Рождество е семеен празник, не защото събира рода около масата, а защото от Троичната трапеза на мълчаливата и всичко-казваща любов сме получили самия идеал за семейство; и защото в един много важен, но често забравян смисъл, всички сме братя и сестри, деца на общ Баща.

„Всичко, което наистина трябва да знам, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм научил в детската градина”, казва Робърт Фулъм. Всичко, което ни трябва да знаем за Бога, можем да научим на трапезата на Рождество, ако имаме детските очи, с които да видим невидимото.

Именно рожденият ден на Онзи, чието раждане бележи началото на нашето летоброене, празнуваме на Бъдни вечер. И навярно няма значение какво точно ще правим, за да го отпразнуваме – вити баници с късметчета, сурвачки и кравайчета, бъдници, „полазници” и коледуване – единственото, което трябва да имаме пред очите и душите си, е Рожденика – защото без Него няма рожден ден; няма повод за празнуване. А единственият начин да отворим очите си за Него, е да съберем всичките си вътрешни сили и да промълвим: „Ето ме, Господи”.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 − 12 =