Пред зима

Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>>

От далечния край на студените сипеи,
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и във зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.

Помня дългите прашни следобеди, помня
как чернеехме с него край пътя –
твърде дълго мълчали, твърде плитко заровени,
и сега сме едно, и не знам накъде да отстъпя.

Бих извикал с пресипнало гърло към Господа,
че е тръгнал надолу животецът –
даже пойната птичка във хищник превръща се,
щом змия допълзи уморена в гнездото й.

Но потъват в пръстта, още живи, градежите
и показват се стари разпятия –
може би – да повярвам, че простени са моите смърти,
изповядани – всичките мои зачатия.

Тихо в здрача пенлив остаряват на глътки
еднодневки, намерили смисъла,
в безразличната памет на залеза вкопчени:
Не отиваме, мое сърце, не отиваме никъде.

Остаряваш и ти, мое предано бъдеще,
уморени реки са жените ти.
Тихи кончета, тръгвайте вече, студено е.
Ще ви помня докрай и ще мисля за вашето тичане.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

thirteen − one =