раздяла

устните й сухи са

и само

на влагата в очите се надявам

там трепти светът, проклина

напразно

празнувам новия си ритъм

събудил нейното нехайство

което й говори и не спира

капките в градината просветват

след дъжда звездите се усмихват

в мократа земя – зелени пръсти –

впиват корени тревите

устните й сухи са

навярно

дълго ще целува насън

а жадните ми нощи

безмилостно

за родилната й пот ще ме разпитват

всеки шум се дави помежду ни

във нощта, на ангел при нозете

и сестрите си душата разпознава:

дъхавата кал, тревата и небето.